Gertrude Lovasy

Gertrude Lovasy е родена на 17 декември 1900 г. във Виена като дъщеря на Josef Friedrich Lovasy в еврейско семейство и израства в Baden край Виена. Дворянската титла „von“ тя губи като всички австрийци през 1919 г. с премахването на формалните аристократични привилегии. Тя посещава реалната гимназия в Baden и следва от април 1924 г. в Юридическия и държавнонаучен факултет на Университета във Виена. На 18 декември 1928 г. защитава дисертацията си „Die rechtliche Stellung der Kartelle unter besonderer Berücksichtigung der österreichischen Eisenindustrie“ („Правното положение на картелите при особено отчитане на австрийската желязна индустрия“). Официален научен ръководител е Hans Mayer, успоредно тя посещава частния семинар на Ludwig von Mises и така принадлежи към онзи малък кръг от жени, който през 20-те и 30-те години оставя отпечатък върху австрийската школа и кръга на Mises. Във Виена Lovasy работи като икономист за австрийския стоманен картел и в Виенския институт за изследване на стопанската конюнктура, който Hayek и Mises основават през 1927 г. Неин пряк началник там става Oskar Morgenstern. През този период тя публикува две студии в „Zeitschrift für Nationalökonomie“, сред които „Schutzzölle bei unvollkommener Konkurrenz“ („Защитни мита при несъвършена конкуренция“, 1934), ранно приложение на теорията за несъвършената конкуренция към въпроси на външнотърговската политика. След „Аншлуса“ тя губи през 1938 г. длъжността си по расистки причини. Емиграцията се забавя, защото трябва да уреди грижата за възрастната си майка. Alfred Stonier се грижи за майката (която по-късно стига до Англия), Gerhard Tintner я препоръчва на Jakob Marschak, Gottfried Haberler доставя клетвената декларация (affidavit) за американската виза. Friedrich August von Hayek не се включва. През 1939 г. Lovasy достига през Франция и Великобритания до САЩ. В Принстън тя работи до 1942 г. отново с Morgenstern, този път върху неговата стопанска история на Австрия през междувоенния период. От 1944 г. тя е във Вашингтон анализатор в Държавния департамент на САЩ, после в Икономическия и финансов департамент на Обединените нации, където съставя меморандума „International Cartels“ (циркулиран 1945, отпечатан 1947). През 1947 г. преминава в новооснования Международен валутен фонд. Там тя се издига от щатен икономист в Special Studies Division до заместник-ръководител на отдел и накрая до съветник в Research and Statistics Department. Специалните ѝ области са външната търговия, суровинните пазари и стабилизирането на цените. През 1963 г. тя участва водещо в създаването на „Compensatory Financing Facility“, инструмент на МВФ за изглаждане на шоковете в цените на суровините за развиващите се страни, и допринася за международните споразумения за кафето. След пенсионирането си през 1965 г. тя временно съветва Организацията на американските държави. Умира на 9 януари 1974 г. и е погребана в Washington National Cemetery.