Eric Voegelin

Eric Voegelin, роден като Erich Hermann Wilhelm Vögelin на 3 януари 1901 г. в Кьолн, идва през 1910 г. с родителите си във Виена, където посещава реалната гимназия. От 1919 г. следва в Юридическия и държавнонаучен факултет на Университета във Виена. През 1922 г. защитава докторат при Hans Kelsen и Othmar Spann с дисертацията „Wechselwirkung und Gezweiung. Eine methodenkritische Untersuchung“ („Взаимодействие и раздвояване. Едно методологично-критично изследване“). Следват учебни години в САЩ (1924–1926 в Columbia University, Харвард, University of Wisconsin и Йейл), както и една година в Париж. През 1928 г. той се хабилитира във Виена с труда „Über die Form des amerikanischen Geistes“ („За формата на американския дух“). От 1929 г. преподава като частен доцент по държавно учение и социология, през 1936 г. става асистент-професор и научен асистент при Hans Kelsen. Във виенските си години Voegelin се движи в четири много различно ориентирани дискусионни кръга: в семинара на Othmar Spann, в частния семинар на Hans Kelsen, в частния семинар на Ludwig von Mises, както и в основания през 1921 г. от Friedrich August von Hayek и Josef Herbert Fürth Geist-Kreis. От това време датира и целоживотното приятелство с Alfred Schütz, продължено след 1938 г. в обширна кореспонденция. След Аншлуса през 1938 г. Voegelin е уволнен от университета, едва се изплъзва от арест от страна на Гестапо и бяга през Швейцария в САЩ. След кратки преподавателски дейности в Харвард, Bennington и Алабама той идва през 1942 г. в Louisiana State University в Baton Rouge, където преподава до 1958 г. През 1944 г. получава американско гражданство. През 1958 г. той приема поканата за Университета Ludwig-Maximilians в Мюнхен, на вакантната от 1920 г. катедра на Max Weber, и основава Института за политически науки. През 1969 г. се завръща в САЩ, отначало като Henry Salvatori Distinguished Scholar, по-късно като старши научен сътрудник (Senior Research Fellow) на Hoover Institution в Станфорд. Той умира на 19 януари 1985 г. в Palo Alto. Делото на Voegelin се простира от ранни критики на расовите теории („Rasse und Staat“ – „Раса и държава“, 1933) през анализа на модерните тоталитаризми като светски заместващи религии („Die politischen Religionen“ – „Политическите религии“, 1938) до мащабната политическа философия на късния период, преди всичко „The New Science of Politics“ (1952) и петтомната поредица „Order and History“ (1956–1987, последният том посмъртно). С тезата си за гнозиса той се превръща в един от най-влиятелните политически мислители на 20-и век.