FOLIO I · DENKER
Следва право в Университета на Innsbruck (1884–1887), наред с други при Eugen von Böhm-Bawerk и Carl Menger.[1]
Следва право във Виена; OeBL уточнява виенския период като 1887/88 г.
След докторатa си постъпва през 1889 г. във финансовата администрация.[1]
През 1891 г. постъпва, чрез Финансовата прокуратура в Инсбрук, във Финансовото министерство във Виена.[1]
През 1906 г. се хабилитира по финансово право; до 1928 г. преподава „Verrechnungswesen“ (счетоводно-разчетно дело) в Университета във Виена.[1]
През 1910 г. е повишен в началник на отдел (Sektionschef). По-късно поема ръководството на Boden-Credit-Anstalt.[1]
През 1914 г. получава титлата извънреден професор (tit. ao. Prof.) в Университета във Виена.[1]
Държавен секретар в Държавната служба по финансите от октомври 1919 г. до ноември 1920 г.[1]
Президент на Австрийската национална банка от 1922 до 1932 г.; решителен застъпник на строго оздравяване на държавния бюджет.[1]
Съиздател на сборника „Wirtschaftstheorie der Gegenwart“ (Икономическа теория на съвременността, 1927–1932).
Преподава счетоводно дело („Verrechnungswesen“) до 1928 г. във Виенския университет.
Съиздател на Zeitschrift für Nationalökonomie от 1930 до 1937 г.
През 1884–1887 г. следваше право в университета в Инсбрук, между другото при Carl Menger.
През 1884–1887 г. учи право в Инсбрукския университет, между другото при Eugen von Böhm-Bawerk; по това време Böhm-Bawerk беше професор в Инсбрук.[1]
Reisch wurde 1921 Vizepräsident der Allgemeinen Boden-Credit-Anstalt unter Präsident Sieghart. Ab 1922 als OeNB-Präsident gleichzeitig zentraler Bankenregulator und Refinanzierer für Siegharts BCA bis zum Zusammenbruch 1929 (OeBL).
Richard Reisch в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →