Роден на 27 май 1870 г. в Бърно (Brünn), Моравия, в еврейско семейство.
„Любим ученик“ и последен хабилитант на Carl Menger; поради несъстоятелността на родителското предприятие е принуден до голяма степен сам да издържа следването си.
Учи политическа икономия и право във Виенския университет и защитава докторат през 1892 г. Смятан е за „любим ученик“ на Carl Menger.[1]
Първо съчинение, в което Schüller още веднъж демонстрира войнствения дух на Methodenstreit.
През 1897 г. става секретар на Долноавстрийското занаятчийско сдружение.[1]
През 1898 г. постъпва като чиновник в Министерството на търговията.[1]
Хабилитира се през 1899 г. при Carl Menger по политическа икономия във Виенския университет. Поради юдейското си вероизповедание след това е принуден да се задоволи с извънредна професура.[1]
Успява да се хабилитира със „Schutzzoll und Freihandel“ (1905) и така пръв от Австрийската школа навлиза в областта на търговската политика.
Излизане на „Schutzzoll und Freihandel“; трудът се смята за пробив на Schüller в търговската политика и за първи принос на Австрийската школа в тази тематична област.
Като извънреден професор през 1911 г. публикува два значими приноса относно търсенето на работна сила, както и относно пазара на труда.
Schüller прави кариера в Министерството на търговията и малко преди отричането на Kaiser Karl I. от престола е повишен в началник на отдел. Остава на тази длъжност до пенсионирането си и участва решаващо във външнотърговската политика на Първата република.
През 1923 г., след смъртта на Menger, подпомага издаването на второто издание на „Grundsätze“ с много личен по характер предговор.
Член на Икономическия комитет на Обществото на народите от 1927 г.; по-късно австрийски пратеник при Обществото на народите в Женева.[1]
Преподава до 1928 г. във Виенския университет.
През 1930 г. е назначен за почетен професор във Виенския университет.[1]
Съиздател на Zeitschrift für Nationalökonomie от 1930 до 1937 г.; постепенно обаче се отдалечава от Австрийската школа.
След аншлуса през 1938 г. Schüller е уволнен от националсоциалистите и му е наложена забрана за напускане на страната. Близо 70-годишният мъж бяга през юли 1938 г. през прохода Ферваль (Ferwall-Pass) в Италия.[2]
След приемането на расовите закони в Италия бяга по-нататък във Великобритания.[2]
През 1940 г. е принуден да емигрира в САЩ и продължава преподавателската си дейност там като професор в New School for Social Research в New York City до 1952 г.
Умира на 14 май 1972 г. във Вашингтон, окръг Колумбия.
„Любим ученик“ и последен хабилитант на Carl Menger; следваше политическа икономия и право във Виенския университет.
Co-Autor mit Gusztav Gratz zu wirtschaftspolitischen Themen — Hinweis auf engere Zusammenarbeit im handelspolitischen Umfeld.[3]
Richard Schüller в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →