Роден на 27 март 1858 г. в Hermannstädtel, Моравия, в семейство на моравски равини.
Завършва право във Виена.
След докторатите учител във виенски търговски училища.[1]
Излизане на догматично-историческото изследване „Smith und Turgot“ (1892); с него в началото на 1890-те години се изявява заедно с други трудове за Adam Smith, Jacques Turgot и David Hume.
Хабилитация във Виенския университет, след което преподавателска дейност по политическа икономия във Виенската експортна академия.
Преподава политическа икономия във Виенската експортна академия след хабилитацията, преди назначаването за редовен професор през 1898 г.
През октомври 1898 г. назначен за редовен професор по политическа икономия във Виенската експортна академия.[4]
На 9 април 1908 г. Feilbogen, съпругата му и снаха му присъстват на великденската литургия в Рим, отслужена от папа Pius X. Свидетели смятат, че са видели как Feilbogen изхвърля осветената нафора в носна кърпа; инцидентът придобива широка известност и слага край на кариерата му.
Вследствие на инцидента Feilbogen е отзован като преподавател от Експортната академия в осезаемо антисемитски настроената Виена; изолиран, той продължава да преподава във Виенския университет пред съвсем малобройна публика.
По време на Първата световна война се преселва в Цюрих; работи там като писател, преводач и редактор до смъртта си; издава между другото списанието „Internationale Rundschau“.[5]
Починал на 26 юли 1928 г. в Цюрих.
Als Privatdozent (1895–1908) und ab Oktober 1898 Ordinarius für politische Ökonomie an der k.k. Exportakademie im Palais Festetics gehörte Feilbogen zur engen Wiener Nationalökonomen-Szene um Böhm-Bawerk, Wieser und Philippovich. Die Mit-Übersetzung des Capitalzins-Anhangs 1903 setzt direkten Arbeitskontakt voraus.
Siegmund Feilbogen в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →