FOLIO I · DENKER
Studium bei Philippovich, Böhm-Bawerk, Wieser und Menger; Kommilitonen u. a. Mises, Schumpeter, Hilferding und Bauer.
Kurzes Auslandssemester an der Berliner Universität in der Tradition der Jüngeren Historischen Schule.
Erste Promotion in Rechtswissenschaften an der Universität Wien.
Ab 1910 Redaktionssekretär, ab 1918 Schriftleiter, 1921–1933 Mitherausgeber gemeinsam mit Joseph Schumpeter und Alfred Weber.
Zweite Promotion an der Universität München mit einer Arbeit zur Pensionsversicherung der Privatangestellten.
Habilitation mit „Die Privatangestellten in der modernen Wirtschaftsentwicklung“, dem ersten umfassenden Standardwerk zur Angestelltensoziologie.
Ruf auf eine Extraordinariatsstelle an der Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.
1919 Leiter der volkswirtschaftlichen Abteilung in der österreichischen Staatskommission zur Sozialisierung, 1920/21 Mitglied der Sozialisierungskommission in Deutschland.
Lehrstuhl für Sozialpolitik; ab 1923 mit Alfred Weber Direktor des Instituts für Sozial- und Staatswissenschaften.
Zweijährige Gastprofessur an der Tokyo Imperial University mit angegliederten Reisen nach China.
Nachfolge Werner Sombarts auf dem Berliner Lehrstuhl für Nationalökonomie und Finanzwissenschaft; im April 1933 vom NS-Regime suspendiert.
Flucht nach New York und Mitgründung der „University in Exile“ an der New School for Social Research gemeinsam mit Alvin Johnson.
Aufbau und Leitung der Graduate Faculty of Political and Social Science an der New School for Social Research bis zum Tod.
Lederer starb am 29. Mai 1939 unerwartet im Nachgang einer Operation.
Lederer hörte Böhm-Bawerks Vorlesungen und nahm an dessen Seminar in Wien teil — prägende Begegnung mit der Wiener Grenznutzenschule.
Menger беше сред виенските преподаватели на Lederer през последните години от активната му преподавателска дейност преди пенсионирането.
Наред с Böhm-Bawerk, Wieser е сред определящите виенски университетски преподаватели на Lederer по политическа икономия.
Philippovich, Sozialpolitiker und Brücke zwischen Wiener Schule und Sozialreform, war einer der wichtigsten Wiener Lehrer Lederers.
Състудент във Виена, по-късно заедно с Schumpeter и Lederer член на германската комисия по социализация през 1919 г.
Виенски състудент в австромарксистките среди; Lederer запази до края на живота си тясна интелектуална връзка с австромарксистите.
Brentano ръководи втората докторска дисертация на Lederer за Dr. rer. pol. в Мюнхен през 1911 г. с труд върху пенсионното осигуряване на частните служители.
Колега по катедра в Хайделберг и съдиректор на Института за социални и държавни науки (1923–1931); съиздател на „Archiv für Sozialwissenschaft und Sozialpolitik“ (Архив за социална наука и социална политика).
Член на хайделбергския кръг около Max Weber; интелектуален диалог с Weber при едновременна политическа опозиция като демократичен социалист.
Двамата бяха членове на хайделбергския кръг около Max Weber; интелектуална връзка между виенския логически емпиризъм и хайделбергската социология.
Докторант на Lederer в Хайделберг; по-късно член основател на University in Exile към New School.
През 1931 г. Lederer наследи Sombart на берлинската катедра по държавни науки.
От 1924 г. Mannheim работи в Хайделберг под ръководството на Alfred Weber и Emil Lederer и през 1926 г. се хабилитира там по социология.
Speier защити докторат при Lederer в Хайделберг и го последва като член-учредител в University in Exile в Ню Йорк.
Икономист и член основател на University in Exile през 1933 г. при деканата на Lederer.
Johnson, президент на New School for Social Research, покани Lederer през 1933 г. в Ню Йорк като пръв декан на University in Exile.
Emil Lederer в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →