Eugen von Böhm-Bawerk

Учи в периода 1876–1878 г. при Bruno Hildebrand в Йена.[17]

През 1876–1878 г. по време на пребиваване в чужбина следва при Karl Knies в Хайделберг.[17]

Между 1876 и 1878 г. учи заедно с Wieser при Wilhelm Roscher в Лайпциг.[17]

Подлага социалистическата трудова теория на стойността на Karl Marx в „История и критика на теориите за лихвата върху капитала“ (1884) на подробна и последователно отхвърляща критика и така полага основата на критичната към марксизма традиция на австрийската школа.[1]

През 1884–1887 г. учи право в Инсбрукския университет, между другото при Eugen von Böhm-Bawerk; по това време Böhm-Bawerk беше професор в Инсбрук.[2]

Учи при Eugen von Böhm-Bawerk и участва в неговия семинар във Виенския университет; заедно с Menger един от определящите преподаватели за обръщането на Mises към Австрийската школа.[8]

Wandte sich während des Studiums in Wien unter dem Einfluss Eugen von Böhm-Bawerks vor allem der Nationalökonomie zu; Böhm-Bawerk war einer der prägenden akademischen Lehrer der Wiener Studienzeit.[3]

След докторатурата си се занимава странично с теорията на лихвата на Böhm-Bawerk, издава по-малките съчинения на почитания от него Böhm-Bawerk и в хабилитационния си труд обновява и разширява критиката към David Ricardo.[19]

Otto Bauer nahm als Marxist am Privatseminar Böhm-Bawerks 1905-06 an der Universität Wien teil — eine seltene Gelegenheit der direkten Konfrontation zwischen österreichischer Schule und Austromarxismus.[12]

Otto Neurath, по-късно философ от Виенския кръг, беше сред студентите на Böhm-Bawerk.[12]

Rudolf Hilferding, като виден марксист, посещава през 1905–06 г. частния семинар на Böhm-Bawerk във Виена.[14]

Учи и защитава докторат през 1914 г. във Виенския университет при Eugen von Böhm-Bawerk; дисертация върху паричното и кредитното стопанство с математически подход.[13]

Wurde als sehr junger Student in Eugen von Böhm-Bawerks Privatseminar an der Universität Wien aufgenommen; mises.org bezeichnet Strigl als „einen der jüngsten Böhm-Bawerk-Schüler".[10]

Henryk Grossmann zählt laut Wikipedia EN-Infobox zu Böhm-Bawerks „notable students“.[14]

Ученик на Eugen Böhm-Bawerk по време на преподавателската му дейност в Innsbruck; на тази основа той получава през 1889 г. venia legendi по политическа икономия и се насочва към школата на пределната полезност.[5]

Води с американския икономист John B. Clark прочут дебат за поддържането на капитала и периода на производство.[8]

Wieser и Böhm-Bawerk са приятели от младежките години и от следването във Виенския университет, а същевременно и шуреи; през 1880 г. Böhm-Bawerk се жени за сестрата на Wieser, Paula. Така в няколко отношения връзката помежду им е спътник за цял живот.[8]

През 1892 г. стана редовен професор в Инсбрукския университет като приемник на Eugen von Böhm-Bawerk; институционална приемственост на катедрата в духа на Австрийската школа.[7]

Als Privatdozent (1895–1908) und ab Oktober 1898 Ordinarius für politische Ökonomie an der k.k. Exportakademie im Palais Festetics gehörte Feilbogen zur engen Wiener Nationalökonomen-Szene um Böhm-Bawerk, Wieser und Philippovich. Die Mit-Übersetzung des Capitalzins-Anhangs 1903 setzt direkten Arbeitskontakt voraus.

Böhm-Bawerk war Siegharts Vorgesetzter im k.k. Finanzministerium (Steuerreform-Sektion) und empfahl ihn 1897 ans Ministerratspräsidium, was Siegharts Aufstieg unter Körber überhaupt erst ermöglichte (de.wikipedia.org/wiki/Rudolf_Sieghart).

Schumpeter besuchte Böhm-Bawerks berühmtes Privatseminar an der Universität Wien gemeinsam mit dem jungen Mises (Aufgabenhinweis Pipeline-Briefing).

Strigl wurde als sehr junger Student in Böhm-Bawerks Wiener Privatseminar aufgenommen — Mit-Teilnehmer waren u. a. Otto Bauer, Nikolai Bucharin, Ludwig von Mises, Otto Neurath und Joseph Schumpeter.[10]

Като субективистки теоретик на стойността осъществи на практика данъчната прогресия при реформата на прекия личен данък, заедно с Eugen von Böhm-Bawerk като ръководен чиновник.