Роден през 1885 г. във Виена, родом виенчанин с еврейски корени.
След народното училище и гимназията във Виена следва в Юридическия и държавнонаучен факултет на Виенския университет при Eugen Böhm von Bawerk и Friedrich von Wieser.[1]
През 1909 г. защити докторат по право в родния си град Виена.
През 1910 г. публикува статията „Die moderne Tendenz in der Lehre vom Geldwert“ („Съвременната тенденция в учението за стойността на парите“).
Работи във Виенското търговско съсловие (Wiener Kaufmannschaft) и едновременно с това се посвещава на теорията на лихвата на Böhm-Bawerk.
След съдебна практика във Виенския областен съд (Wiener Landesgericht) и асистентска дейност във Виенския университет, от 1913 г. секретар на Виенската търговска камара.[1]
Войник от 1914 до 1918 г. през Първата световна война.[1]
От 1921 до 1925 г. е главен редактор на списанието „Zeitschrift für Volkswirtschaft und Sozialpolitik“.
Като съставител издава „Gesammelte Schriften“ (Събрани съчинения, 1924–1926) на Eugen von Böhm-Bawerk при Hölder-Pichler-Tempsky във Виена и Лайпциг, с биографичен увод.[2]
През 1926 г. се хабилитира във Виенския университет с труд върху заобиколното производство и лихвата върху капитала (разширение на критиката на Ricardo).[1]
Назначаване през 1926 г. на катедрата по политическа икономия в Немското висше техническо училище в Прага.
През 1930 г. преминава в Немския университет в Прага на катедрата по политическа икономия и финансова наука.[1]
През 1933/34 г. изпълнява длъжността декан на Юридическия и държавнонаучен факултет на Немския университет в Прага.[1]
През есента на 1938 г. е принудително отстранен от преподаване.[1]
През февруари 1939 г. получава платен отпуск и заедно със семейството си бяга във Великобритания още преди разгрома на остатъчна Чехословакия.[1]
След докторатурата си се занимава странично с теорията на лихвата на Böhm-Bawerk, издава по-малките съчинения на почитания от него Böhm-Bawerk и в хабилитационния си труд обновява и разширява критиката към David Ricardo.[2]
Следва в Юридическия и държавнонаучния факултет на Виенския университет при Eugen von Böhm-Bawerk и Friedrich von Wieser.[1]
В хабилитационния си труд той обновява и разширява критиката към David Ricardo, което му помага да получи назначение в Германското висше техническо училище в Прага.
Franz Xaver Weiss в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →