FOLIO I · DENKER
Роден на 10 юли 1851 г. във Виена като четвърто от девет деца.
Следва право във Виенския университет; занимаването с римското право го въвежда в икономическата проблематика.
Едва четенето на „Grundsätze der Volkswirthschaftslehre“ (Основни начала на политическата икономия) на Menger предложи на Wieser търсената перспектива, която той в ретроспекция възприе като „освобождение от мъката на мисленето“.
През 1872 г. постъпва на австрийска държавна служба (Долноавстрийска областна финансова дирекция, Niederösterreichische Finanzlandesdirektion).[1]
През 1875 г. получава пътна стипендия и изучава политическа икономия при Karl Knies в Хайdelberg, както и в университетите в Лайпциг и Йена.[7]
През 1884 г. се хабилитира с „Über den Ursprung und die Hauptgesetze des wirthschaftlichen Werthes“ и въвежда понятието пределна полезност в политическата икономия. Първата публикация намира слаб отзвук извън Виена.[1]
Извънреден професор (1884) и от 1889 г. редовен професор по политическа икономия в Karl-Ferdinands-Universität (Немски университет в Прага); ректор през 1901/1902 г.[1]
Излизане на „Der natürliche Werth“ (1889), в който Wieser очертава стопанството като система, подредена от точни закони.[8]
През 1903 г. поема като наследник на Carl Menger катедрата по политическа икономия във Виенския университет; сред студентите му са Ludwig von Mises, Friedrich von Hayek и Joseph Schumpeter.[1]
Като един от съвсем малкото „австрийци“ написва няколко съчинения, умерени по тон, но недвусмислено в подкрепа на войната.
През 1917 г. е издигнат в австрийско баронско достойнство и е призован за пожизнен член на Камарата на господарите (Herrenhaus).[1]
На 30 август 1917 г. е назначен от император Karl I за министър на търговията и остава на поста в няколко последователни правителства до 11 ноември 1918 г.[1]
През 1921 г. получава почетна докторска титла на Виенския университет.[1]
Умира на 22 юли 1926 г. в Санкт Гилген край Залцбург.
По време на учебното си пътуване из Германия учи при Bruno Hildebrand в Йена.[1]
Със стипендия за пътуване следва политическа икономия при Karl Knies в Хайделберг.[1]
По време на учебното си пътуване из Германия учи при Wilhelm Roscher в Лайпциг.[1]
Едва прочитът на „Grundsätze“ на Menger предложи на Wieser търсената перспектива, която той в ретроспекция възприемаше като освобождение от „мъката на мисленето“.[1]
В статията на OeBL Lorenz von Stein е изрично посочен като преподавател на Wieser в Виенския университет.[1]
По време на следването си по право във Виенския университет се насочва към политическата икономия под влиянието на Friedrich von Wieser, ученик на Menger.[2]
Weiss studierte an der Rechts- und Staatswissenschaftlichen Fakultät der Universität Wien bei Eugen von Böhm-Bawerk und Friedrich von Wieser.[9]
Mises war nach Wiesers Berufung 1903 an die Universität Wien einer seiner Studenten in der Vorlesungs-Reihe zur Politischen Ökonomie; Wikipedia EN führt Mises explizit als Wieser-Schüler.[11]
Haberler следва във Виенския университет, между другото при Friedrich von Wieser и Ludwig von Mises (докторат по държавни науки през 1925 г.).[3]
От 1920 г. следва политическа икономия във Виенския университет, между другото при Friedrich von Wieser.[4]
Hayek promovierte 1921 an der Universität Wien zum Doktor der Rechtswissenschaften bei Wieser; Wikipedia EN bezeichnet Hayek als „Wiesers treuesten Schüler".[10]
Защитава през 1907 г. докторат по право във Виенския университет; в bio_de и в изследването на Klausinger е посочен като ученик на Friedrich von Wieser. Wieser развива бащинско-синовно отношение към Mayer и го подкрепя с всички възможни средства.[13]
Wieser und Böhm-Bawerk waren Jugend- und Studienfreunde an der Universität Wien; 1880 heiratete Böhm-Bawerk Wiesers Schwester Paula und wurde damit zugleich dessen Schwager und langjähriger Wegbegleiter.[5]
През 1894 г., наред с Friedrich von Wieser, става извънреден професор в Немския университет в Прага.
През 1923 г. Mayer е назначен на виенската катедра като приемник на Friedrich von Wieser; след смъртта на Wieser Mayer се настанява в оставената от него къща в 19-и виенски градски район.[13]
Friedrich von Wieser в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →
