Karl Schlesinger

Роден на 19 януари 1889 г. в Будапеща.[1]

Следване на право и политическа икономия във Виенския университет при Eugen von Böhm-Bawerk.[2]

Докторат за Dr. iuris във Виенския университет през 1914 г. под ръководството на Eugen von Böhm-Bawerk; дисертация върху паричното и кредитното стопанство с математически подход.[2]

Първото му произведение Theorie der Geld- und Kreditwirtschaft (Теория на паричното и кредитното стопанство, 1914): ранно математическо третиране на теорията за парите и кредита; предусеща разграничението между трансакционна и предпазна касова наличност.[1]

Бяга от Унгарската съветска република във Виена.[1]

Изгражда банкова кариера във Виена и в края на нея заема постовете на заместник-директор на Англо-австрийската банка и на председател на банковото сдружение. Като специалист по банково дело и парична политика публикува по въпроси на паричната теория, валутната политика и банковото стопанство.

Участник в частния семинар на Ludwig von Mises през 1920-те и 1930-те години.[3]

През 1931 г. наема математика Karl Menger за частен учител.[3]

От 1933/34 г. учи математика при Abraham Wald, макар да е близък до Лозанската школа и да проявява математически интереси. Подпомага Австрийската школа.

Неговата статия „Über die Produktionsgleichungen der ökonomischen Wertlehre“ (Върху производствените уравнения на икономическата теория на стойността, 1934) се превръща в съществена основа за неокласическия анализ на равновесието.

Слага край на живота си във Виена в деня на Аншлуса (12 март 1938 г.).[1]