FOLIO I · DENKER
Следва държавни науки във Виена и още по време на следването си става асистент при Hans Mayer.
От 1923 г. асистент в катедрата по политическа икономия при Hans Mayer във Виенския университет.[7]
Тригодишно изследователско пътуване с Rockefeller-стипендия в американски и европейски университети.[1]
Хабилитира се през 1929 г. с „Wirtschaftsprognose: Eine Untersuchung ihrer Voraussetzungen und Möglichkeiten“ във Виена.[1]
Преподава до 1938 г. във Виенския университет. Сътрудник, а по-късно приемник на Friedrich August von Hayek в Австрийския институт за изследване на конюнктурата; главен редактор на Zeitschrift für Nationalökonomie, член на управителния съвет на Икономическото дружество, съветник на Националната банка и на Министерството на търговията, както и участник в частния семинар на Mises.
Главен редактор на „Zeitschrift für Nationalökonomie“ от 1930 г. до принудителната емиграция през 1938 г.[1]
Като приемник на Friedrich August von Hayek ръководи от 1931 до 1938 г. Австрийския институт за изследване на конюнктурата във Виена.[1]
При присъединяването към хитлеристка Германия през 1938 г. е отстранен от поста директор на института и губи правото си да преподава. Емигрира в САЩ и се установява в университета в Принстън.[1]
Професор в Princeton University от 1938 г. до пенсионирането си през 1970 г.; от 1944 г. освен това в тясно сътрудничество с John von Neumann в Institute for Advanced Study.[1]
Публикува заедно с математика John von Neumann новаторския труд „Theory of Games and Economic Behaviour“.[1]
През 1944 г. се жени за Dorothy Young; през същата година получава американско гражданство.[10]
През 1963 г. заедно с други инициира основаването на Института за висши изследвания (Institut für Höhere Studien, IHS) във Виена и пое функция в научния съвет.
След пенсионирането си в Princeton през 1970 г. преминава в New York University и преподава там до смъртта си през 1977 г.[1]
През 1976 г. получава Големия златен почетен знак за заслуги към Република Австрия (Großes Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich).[1]
Още по време на следването си стана асистент на Hans Mayer в Катедрата по политическа икономия на Виенския университет и защити докторат при него през 1925 г.[1]
Strigl pragte laut mises.org-Strigl-Biographie die Denker der vierten Wiener Generation — Hayek, Haberler, Machlup, Morgenstern — als Lehrer wie kaum ein anderer; seine systematische Expositionsweise war im Hörsaal prägend.[4]
Lionel W. McKenzie wird in der Wikipedia-EN-Infobox als Doktorand Morgensterns aufgeführt.[8]
Martin Shubik wird in der Wikipedia-EN-Infobox als Doktorand Morgensterns geführt; promovierte an der Princeton University in den 1950er-Jahren.[8]
И двамата участници в частния семинар на Mises; същевременно предшественик и приемник начело на Института за изследване на конюнктурата (Hayek до 1931 г., Morgenstern 1931–38).[5]
Beide Teilnehmer am Mises-Privatseminar; mises.org-Liste führt Machlup und Morgenstern als regelmäßige Teilnehmer.[5]
Haberler провеждаше част от своите занятия във Виенския университет съвместно с Oskar Morgenstern.[5]
Участник в частния семинар на Mises във Виена като член на тесния кръг на австрийската школа.[5]
Съиздател на „Zeitschrift für Nationalökonomie“ заедно с Oskar Morgenstern; съвместно разпространение на идеите на австрийската школа.[9]
Publizierte 1944 gemeinsam mit dem Mathematiker John von Neumann die bahnbrechende „Theory of Games and Economic Behaviour" — Geburtsstunde der Spieltheorie.[1]
Morgenstern води оживена кореспонденция с Kauder и насърчава неговата научноисторическа работа върху историята на маргинализма.[6]
Oskar Morgenstern в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →