FOLIO I · DENKER
Роден на 13 март 1866 г. в Тропау, Австрийска Силезия (днес Опава, Чехия), като син на равин.[1]
Полага зрелостен изпит през 1883 г. в гимназията в Тропау.[1]
Следване на право и държавни науки във Виенския университет (1883 до 1887), което, останал полусирак, той е трябвало да финансира сам; същевременно едногодишна доброволческа служба, а по-късно офицер от резерва.[1]
През 1891 г. става директор на партийното и пресбюро на „Vereinigte Deutsche Linke".[1]
През 1892 г. защитава докторска степен (Dr. iur.) във Виенския университет.[1]
През 1895 г. приема католицизма; в същия период от живота му се жени в семейството на виенския професор по търговско право Carl Samuel Grünhut (1844–1929).[1]
Става зет на преподаващия във Виенския университет професор по търговско право Carl Samuel Grünhut. Съпругата му Mathilde умира през 1911 г. (на 39 години).
През декември 1897 г. е назначен в имперско-кралския (k.k.) президиум на Министерския съвет.[2]
Хабилитира се с труда „Die öffentlichen Glückspiele".[1]
След хабилитацията си се насочва към политиката; като най-близък сътрудник на министър-председателя Körber (1850–1919) играе влиятелна и понякога спорна роля, преди всичко при кадровите решения за висшите длъжности в бюрокрацията.
От 1902 до 1910 г. ръководител на президиалната канцелария на президиума на Министерския съвет; най-близък сътрудник на министър-председателя Ernest von Körber, участник в изборната реформа и в спогодбата от 1907 г.[1]
През 1904 г. е повишен в началник на отдел (Sektionschef, най-високият чиновнически ранг).[1]
От 1910 до 1929 г. (с прекъсване 1917–1919) управител, а от 1919 г. президент на Allgemeine Österreichische Boden-Credit-Anstalt; със свързаните с нея промишлени концерни и вестници остава влиятелен стопански ръководител до навлизането на Първата република; през 1929 г. сливане с Creditanstalt вследствие на фалит.[1]
През 1912 г. става член на Камарата на господарите (Herrenhaus).
Постъпва през 1894 г. при финансовия министър Ernst von Plener в имперско-кралското Министерство на финансите; Plener е първият министерски началник и политически покровител на кариерата му в чиновническия апарат.[1]
През 1895 г., след приемането на католицизма, става зет на преподаващия във Виенския университет професор по търговско право Carl Samuel Grünhut (1844–1929).
Böhm-Bawerk war Siegharts Vorgesetzter im k.k. Finanzministerium (Steuerreform-Sektion) und empfahl ihn 1897 ans Ministerratspräsidium, was Siegharts Aufstieg unter Körber überhaupt erst ermöglichte (de.wikipedia.org/wiki/Rudolf_Sieghart).
Като най-близък сътрудник на министър-председателя Ernest von Körber (1850–1919) Sieghart играе влиятелна и понякога спорна роля, преди всичко при кадровите решения за висшите постове в бюрокрацията.[1]
Reisch wurde 1921 Vizepräsident der Allgemeinen Boden-Credit-Anstalt unter Präsident Sieghart. Ab 1922 als OeNB-Präsident gleichzeitig zentraler Bankenregulator und Refinanzierer für Siegharts BCA bis zum Zusammenbruch 1929 (OeBL).
Rudolf Sieghart в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.
Показване в родословието →
