FOLIO I · МИСЛИТЕЛИ · ПОК. 03 · № 003

Ludwig von Mises

Произведения
73
Статии
268
Поколение
3.
Портрет на Ludwig von MisesПортрет на Ludwig von Mises: Ludwig von Mises, Studio-Portrait des Mises Institute (1960)Портрет на Ludwig von Mises: Mises-Portrait (koloriert, hochskaliert) (2023)
FOL. 03 · N° 003 · Ludwig von Mises
БИОГРАФИЯ

Живот и дело

Ludwig von Mises, чийто прапрадядо е въздигнат от император Franz Josef в наследствено дворянство, произхожда от семейство на асимилирани евреи и е роден през 1881 г. в галицийския Lemberg (днес Lviv). Ludwig посещава Академическата гимназия, следва право и през 1909 г., след кратко време като стажант-юрист, започва професионалния си път във Виенската търговска камара. Във формалната позиция на обикновен служител в секретариата на камарата, в която остава през следващите 35 години, той на практика се превръща в един от меродавните икономисти на страната. Под влиянието на Carl Menger и Eugen von Böhm-Bawerk Ludwig von Mises още в млади години се обръща към идеите на Австрийската школа и още през 1912 г. се хабилитира със своята Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel (Теория на парите и платежните средства). Мащабните икономически теми, с които се занимава впоследствие, »са били предимно проблеми, по отношение на които той смятал господстващото мнение за погрешно« (Hayek, в: Mises 1978, XII). Mises почти не скрива, че за немалко представители на своята област изпитва само презрение. С Human Action (1949), английската преработка на основния му труд Nationalökonomie (Народно стопанство, 1940), той постепенно постига дългоочаквания успех. Както в тези, така и в по-ранните си и в още по-късно последвалите трудове Mises неизменно се проявява като проницателен наблюдател и неподкупен мислител. Някои развития той предусеща далеч напред като логично предвидими последици, например световната икономическа криза в края на 20-те години. Поради радикално либералната си позиция той отхвърля държавните намеси в стопанския процес и през целия си живот пише решително срещу самонадеяността на етатистите. От анархизма обаче ясно се разграничава. От своите противници, които винаги са в мнозинство, Mises е определян като упорит, нетърпим и екстремистки настроен. Неговите ученици подчертават интелектуалната откритост и широта, която преобладава в неговия частен семинар. В истинността на тезите си и в смислеността на работата си, която през целия му живот не му донася нито богатство, нито академични почести, той обаче остава неизменно убеден.
Метаданни
29. September 1881
в Lemberg
10. Oktober 1973
в New York
3. поколение
Етапи от живота

Етапи

  1. 1881
    1881
    Раждане

    Роден на 29 септември 1881 г. в галицийския Лемберг (днес Лвов). Произхожда от семейство на асимилирани евреи; неговият прапрадядо е бил издигнат от император Franz Josef в наследствено дворянско съсловие.[3]

  2. ⁦1892–1900⁩
    ⁦1892–1900⁩
    Akademisches Gymnasium

    Посещава Akademisches Gymnasium.

  3. ⁦1900–1906⁩
    ⁦1900–1906⁩
    Следване по право

    Следва право (във Виенския университет).

  4. ⁦1902–1903⁩
    ⁦1902–1903⁩
    Военна служба като едногодишен доброволец– приблизително

    Военна служба като едногодишен доброволец през 1902/1903 г.[18]

  5. 1906
    1906
    Адвокатски сътрудник (Konzipient)– изведено

    Кратко време работи като адвокатски сътрудник (Konzipient), преди да започне професионалната си кариера в Търговската камара.

  6. 1906
    1906
    Докторат Dr. iuris

    Докторат по право (Dr. iuris) от Виенския университет през февруари 1906 г.[2]

  7. ⁦1909–1934⁩
    ⁦1909–1934⁩
    Виенска търговска камара

    Започва професионалната си кариера през 1909 г. във Виенската търговска камара като служител в секретариата на камарата и фактически се превръща там в един от водещите икономисти на страната. Дейността приключва през 1934 г. с прехода към катедрата в IHEI в Женева.

  8. 1912
    1912
    „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“

    Излизане на хабилитационния труд „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (Теория на парите и платежните средства).[3]

  9. 1913
    1913
    Хабилитация във Виенския университет

    Хабилитира се през 1913 г. във Виенския университет с труда си „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (Теория на парите и платежните средства), издаден през 1912 г. Още в млади години, под влиянието на Carl Menger и Eugen von Böhm-Bawerk, се насочва към идеите на Австрийската школа.

  10. 1918
    1918
    Извънреден професор във Виенския университет

    От 1918 г. като извънреден професор във Виенския университет (частна доцентура, не редовна катедра).[18]

  11. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    Частен семинар на Mises

    През 20-те години на XX век основава прочутия си частен семинар в служебния си кабинет в Търговската камара; място за срещи на Hayek, Machlup, Haberler, Morgenstern, Felix Kaufmann, Karl Menger и много други. Съществува до емиграцията през 1934 г.[3]

  12. 1922
    1922
    „Die Gemeinwirtschaft“ (Socialism)

    Излизане на „Die Gemeinwirtschaft. Untersuchungen über den Sozialismus“ (Общественото стопанство. Изследвания върху социализма, 1922 г.): систематичната критика на Mises срещу социализма с аргумента за невъзможността на икономическата калкулация при социализма.[3]

  13. 1927
    1927
    Съосновател на Австрийския институт за изследване на конюнктурата

    През 1927 г. основава заедно с Friedrich August von Hayek Австрийския институт за изследване на конюнктурата (днес WIFO).[20]

  14. 1929
    1929
    Предсказване на Голямата депресия– изведено

    Някои развития Mises предусеща далеч предварително като логически предвидими последици, така например Голямата депресия в края на 20-те години.

  15. ⁦1934–1940⁩
    ⁦1934–1940⁩
    Катедра в IHEI, Женева

    През 1934 г. напуска Виена и поема катедра в Institut universitaire de hautes études internationales (IHEI) в Женева, където преподава до 1940 г.[21]

  16. 1938
    1938
    Брак с Margit Sereny-Herzfeld

    През 1938 г. в Женева се жени за вдовицата Margit Sereny-Herzfeld, бивша актриса. По-късно Margit von Mises ще публикува мемоарите си „My Years with Ludwig von Mises“ (1976).[21]

  17. 1940
    1940
    „Nationalökonomie“

    Излизане на основния му труд на немски език „Nationalökonomie. Theorie des Handelns und Wirtschaftens“ (Национална икономия. Теория на действието и стопанисването) в Женева през 1940 г. (издателство Editions Union): предходната форма на Human Action (1949).

  18. 1940
    1940
    Емиграция в САЩ

    През 1940 г. емигрира със съпругата си Margit през Франция, Испания и Португалия в САЩ и се установява в New York.[3]

  19. ⁦1945–1969⁩
    ⁦1945–1969⁩
    Visiting Professor в New York University

    От 1945 г. до пенсионирането си през 1969 г. работи като Visiting Professor в New York University (Graduate School of Business): позицията се финансира не от университета, а от частни меценати (William Volker Fund).[3]

  20. 1947
    1947
    Съосновател на Mont Pèlerin Society

    През 1947 г. е сред учредителите на Mont Pèlerin Society по покана на Friedrich August von Hayek.[15]

  21. 1949
    1949
    „Human Action“

    С „Human Action“ (1949), английската преработка на основния му труд „Nationalökonomie“ (1940), той постепенно постига дългоочаквания успех.[3]

  22. 1962
    1962
    Австрийски почетен знак за наука и изкуство

    През 1962 г. Mises получава Австрийския почетен знак за наука и изкуство.[22]

  23. 1973
    1973
    Смърт

    Умира на 10 октомври 1973 г. в New York.

Връзки

Влияния

Повлиян от · 3
  1. ⁦1900–1906⁩
    ⁦1900–1906⁩

    Учи при Eugen von Böhm-Bawerk и участва в неговия семинар във Виенския университет; заедно с Menger един от определящите преподаватели за обръщането на Mises към Австрийската школа.[3]

  2. ⁦1903–1906⁩
    ⁦1903–1906⁩

    Wieser wird in der Wikipedia-EN-Influences-Box von Mises gelistet; Mises hatte zu Wieser ein distanzierteres Verhältnis als zu Böhm-Bawerk.

  3. 1913
    1913

    Philippovich war 1913 als Lehrstuhlinhaber für Politische Ökonomie der formelle Habilitationsbetreuer Mises' an der Universität Wien (Aufgabenhinweis aus Pipeline-Briefing).

Повлия върху · 11
  1. ⁦1918–1925⁩
    ⁦1918–1925⁩

    Следва в университета във Виена, между другото при Ludwig von Mises; по-късно редовно участие в частния семинар на Mises.[3]

  2. ⁦1920–1920⁩
    ⁦1920–1920⁩

    Участничка в частния семинар и член на по-тесния кръг на Mises във Виена.[23]

  3. ⁦1921–1921⁩
    ⁦1921–1921⁩

    През 1921 г. защитава докторат като една от първите жени по държавни науки във Виенския университет; дисертацията „Die Anweisungstheorie des Geldes“ е ръководена от Ludwig von Mises.[25]

  4. ⁦1922–1931⁩
    ⁦1922–1931⁩

    Беше отклонен от социалистическите си симпатии чрез четенето на „Die Gemeinwirtschaft“ (1922) от Ludwig von Mises, която съдържаше доказателството за невъзможността на икономическата калкулация в социалистическата общност. Доста скоро Mises разпозна таланта на Hayek и го покани в частния си семинар.[5]

  5. ⁦1923–1934⁩
    ⁦1923–1934⁩

    Machlup беше постоянен участник в частния семинар на Mises и интелектуален ученик от виенския кръг.[3]

  6. ⁦1949–1955⁩
    ⁦1949–1955⁩

    Преведе многобройни съчинения на Mises от немски на английски и така допринесе съществено за разпространението на австрийската теория за парите и стопанския цикъл в англоезичното пространство.[6]

  7. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Смятан е за може би най-значимия ученик на Mises в Новия свят; Rothbard задълбочава подходите на своя учител особено в теорията на парите, теорията на монопола, както и в теорията на капитала и лихвата.[7]

  8. ⁦1957–1957⁩
    ⁦1957–1957⁩

    Защитава докторат при Mises в NYU и там става негов наследник като най-важния представител на австрийската традиция в САЩ.[8]

  9. Henry Hazlitt⁦(1894–1993)⁩ · US-Libertarismus

    Hazlitt беше журналистически привърженик на Mises в САЩ, уреди позицията в NYU чрез William Volker Fund и действаше като посредник между Mises и по-широката американска общественост.[3]

  10. Gustav von Schmoller⁦(1838–1917)⁩ · Jüngere Historische Schule

    Методологически антипод от Methodenstreit; с „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (1912) Mises продължи непряко спора на австрийската срещу по-младата Историческа школа.

  11. John Maynard Keynes⁦(1883–1946)⁩ · Cambridge School

    През целия си живот Keynes е най-важният интелектуален опонент на Mises в теорията на парите и теорията на стопанския цикъл; Mises отхвърля радикално държавно-интервенционистките подходи.[3]

Частен семинар, колеги, Mont Pèlerin · 28
  1. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Schwiedland беше участник в частния семинар на Mises във Виена.

  2. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Редовен участник в частния семинар на Mises във Виена.[10]

  3. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Kaufmann беше участник в частния семинар на Mises във Виена.[3]

  4. ⁦1920–1938⁩
    ⁦1920–1938⁩

    Участничка в частния семинар на Ludwig von Mises във Виена; постоянен член на Икономическото дружество до изключването през 1938 г.[24]

  5. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Schlesinger war Teilnehmer am Mises-Privatseminar (Wikipedia EN).

  6. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Illy war ständiger Teilnehmer am Mises-Privatseminar (bio_de bestätigt).

  7. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    Lionel Robbins⁦(1898–1984)⁩ · LSE

    Robbins за известно време е участник в частния семинар; по-късно важен мост на виенския кръг към LSE.[3]

  8. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    alfred-schutz

    Alfred Schütz (феноменолог, свързващо звено с школата на Husserl) беше постоянен участник в частния семинар на Mises.[3]

  9. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    erich-voegelin

    Eric Voegelin (политолог и философ) е участник в частния семинар.[3]

  10. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    Karl Menger jr.⁦(1902–1985)⁩ · Wiener Kreis (Mathematik)

    Karl Menger jr. (математик, син на Carl Menger) е участник в частния семинар на Mises.[3]

  11. ⁦1920–1930⁩
    ⁦1920–1930⁩

    Mises' Privatseminar-Liste (mises.org Hayek Centenary) führt Rosenstein-Rodan unter den regelmäßigen Teilnehmern; aktiv bis zur Übersiedlung nach Großbritannien 1930.[11]

  12. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Участничка в частния семинар на Ludwig von Mises във Виенската търговска камара, заедно с Hayek, Haberler, Morgenstern и други.[27]

  13. ⁦1922–1934⁩
    ⁦1922–1934⁩

    Дългогодишен участник в частния семинар на Mises във Виена; един от малцината хабилитирани в кръга на австрийската школа.[1]

  14. ⁦1922–1923⁩
    ⁦1922–1923⁩

    Сподвижник на Ludwig von Mises в стабилизирането на австрийската валута; двамата заедно повлияват на канцлера Ignaz Seipel, така че инфлационната и дефицитната политика приключва.[16]

  15. 1927
    1927

    Заедно с Mises основа Австрийския институт за изследване на стопанската конюнктура, в който Hayek от 1927 г. извършваше „усърдна пионерска работа върху икономическата основа“.

  16. ⁦1928–1938⁩
    ⁦1928–1938⁩

    След назначаването си в Института за изследване на стопанската конюнктура Schiff работи като редактор във вестник и редовно посещава частния семинар на Mises във Виена.[13]

  17. ⁦1928–1936⁩
    ⁦1928–1936⁩

    Haberler участваше редовно в частния семинар на Mises във Виена.[3]

  18. ⁦1929–1938⁩
    ⁦1929–1938⁩

    Участник в частния семинар на Mises във Виена като член на тесния кръг на австрийската школа.[3]

  19. ⁦1930–1933⁩
    ⁦1930–1933⁩

    Lachmann nahm laut Pipeline-Briefing als jüngeres Mitglied am Mises-Privatseminar teil; vor seiner Emigration nach London 1933.

  20. 1947
    1947
    Frank Knight⁦(1885–1972)⁩ · Chicago School

    И двамата са членове основатели на Mont Pèlerin Society през 1947 г.

  21. ⁦1947–1931⁩
    ⁦1947–1931⁩

    През 1947 г. събра при Vevey на Женевското езеро 39 неколективистки мислители от цял свят, сред тях Ludwig von Mises, за основаването на Mont Pèlerin Society.[5]

  22. ⁦1947–1934⁩
    ⁦1947–1934⁩

    Участваше редовно в частния семинар на Mises, наред с търговската си дейност в родителската фабрика за картон.[3]

  23. 1947
    1947
    George Stigler⁦(1911–1991)⁩ · Chicago School

    И двамата са членове основатели на Mont Pèlerin Society през 1947 г.; Stigler по-късно президент на MPS.

  24. 1947
    1947
    Milton Friedman⁦(1912–2006)⁩ · Chicago School

    И двамата са членове основатели на Mont Pèlerin Society през 1947 г.

  25. 1947
    1947
    Wilhelm Röpke⁦(1899–1966)⁩ · Ordoliberalismus

    И двамата са членове-учредители на Mont Pèlerin Society през 1947 г.

  26. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Teilnehmer am Mises-Privatseminar in New York 1949–1959 (NYU-Phase) – direkter Anschluss an die Wiener Privatseminar-Tradition über Mises.[17]

  27. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Участник в частния семинар на Mises в NYU от 1949 г. до края на 50-те години на XX век, с активност до 70-те години.[7]

  28. През 1957 г. Kauder определя Mises като „най-верния ученик“ на Menger; той поддържа приятелски контакт с него и определя онтологичния му подход като мерило за австрийската теория.[14]

Ludwig von Mises в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СТАНЦИИ И ВРЪЗКИ55 препратки · 6 източника
Топография

Места на дейност

СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА · ХРОНОЛОГИЧНО

Книгите

1900-те
1902
Публикуваната през 1902 г. като виенска държавно-научна дисертация работа проследява развитието на отношението между земевладелци и селяни в Галиция от присъединяването на земята към Австрия при първото разделяне на Полша (1772) до освобождаването от поземлените тежести (1848). Mises най-напред реконструира селския ред на полска Галиция (поданство, поземлено господарство, права на владение, ангарийни задължения) и противопоставя бездействието на полската държава на намесващата се австрийска. Ядрото образува изложението на терезианските и йозефинските реформи, премахването на крепостничеството, патентите за робота и провалилата се данъчна и поземлено-уредителна регулация от 1789 г., последвани от реакцията в следйозефинско време. Подробно се разглеждат селският бунт от 1846 г. и накрая разпоредената през 1848 г. отмяна на всички робота. Изследването се опира навсякъде на архивни документи и съвременно законодателство; в заключителното разглеждане Mises тълкува освобождението на селяните не от позицията на естественото право, а като последица от един станал несъвместим с нарастването на населението стопански ред.
ОригиналНемски
1910-те
1914
Die Störungen im Wirtschaftsleben der österreichisch ungarischen Monarchie
ОригиналНемски
1919
Nation, Staat und Wirtschaft
ОригиналНемски
Други издания
  • Nation, State, and Economy
    ОригиналАнглийски
1920-те
1923
В тази завършена през 1923 г. статия Ludwig Mises изследва парично-теоретичната страна на валутната стабилизация, изхождайки от хиперинфлацията в Германския райх и в Австрия след Първата световна война. Централната теза: напредващото обезценяване на парите никога не е неизбежен резултат от икономическото положение, а винаги последица от инфлационистка политика, а именно от покриването на държавните разходи чрез емисия на банкноти. Mises описва възможния срив на една книжна валута, изисква като първо условие за реформа спирането на печатницата за банкноти и завръщането към златото и привежда доводи срещу теорията на платежния баланс, както и срещу представата, че валутният контрол може да спре упадъка. Той разглежда довода за условния инфлационизъм, репарационните плащания от Версайския договор и очертава основните черти на една нова, обвързана със златото парична уредба. В подкрепа привлича исторически случаи, американската continental currency (1781) и френските mandats territoriaux (1796). В заключение тълкува инфлационизма като идеологически проблем, свързан с етатизма и социализма.
ОригиналНемски
1924
Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel (2., neubearbeitete Auflage)
ОригиналНемски
Други издания
  • Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel (1. Auflage)1912
    ОригиналНемски
  • The Theory of Money and Credit1953
    ОригиналАнглийски
1927
Liberalismus
ОригиналНемски
Други издания
  • Liberalism: In the Classical Tradition
    ОригиналАнглийски
1928
Geldwertstabilisierung und Konjunkturpolitik
ОригиналНемски
1929
Сборникът събира шест стопанско-политически студии на Ludwig von Mises, излезли през 1929 г. под заглавието «Kritik des Interventionismus» (Критика на интервенционизма). Mises се аргументира, че между частната собственост и общата собственост върху средствата за производство няма траен трети път: изолираната държавна намеса в цени, заплати и производство винаги не постига преследваната от своите създатели цел и закономерно тласка или към премахването на намесите, или към социализма. Текстовете се разправят критично с немската историческа школа, с катедрения социализъм (Schmoller, Brentano), с теорията на заплатите на синдикатите, със Sombart, както и с тезата на Schmalenbach за «обвързаното стопанство». Заключителните части разглеждат теорията на ценовите такси и одържавяването на кредитното дело.
ОригиналНемски
Други издания
  • A Critique of Interventionism
    ОригиналАнглийски
1930-те
1931
Die Ursachen der Wirtschaftskrise
ОригиналНемски
Probleme der Wertlehre Die psychologischen Wurzeln des Widerstandes gegen die
ОригиналНемски
1932
Die Gemeinwirtschaft (2., umgearbeitete Auflage)
ОригиналНемски
Други издания
  • Die Gemeinwirtschaft (1. Auflage)1922
    ОригиналНемски
  • Socialism: An Economic and Sociological Analysis1951
    ОригиналАнглийски
1933
Grundprobleme der Nationalökonomie
ОригиналНемски
Други издания
  • Epistemological Problems of Economics
    ОригиналАнглийски
1940-те
1944
В „Bureaucracy“ (1944) Ludwig von Mises изследва разрастването на бюрократичното управление като симптом на прехода от пазарната икономика към държавно ръководство. Неговата водеща теза: бюрокрацията не е лоша сама по себе си, а е необходимият метод навсякъде, където успехът не може да се изчисли в пари. Mises противопоставя два принципа на организация: ориентираното към печалба управление на предприемача, което се направлява от икономическата калкулация и суверенитета на потребителите, и обвързаното с предписания бюрократично управление на публичните служби. От това противопоставяне той извежда, че частните предприятия се вкостеняват бюрократично едва вследствие на държавни намеси и че социалистическото планиране остава неизпълнимо в изчислителен смисъл поради липсата на пазарни цени. По-късните глави разглеждат психологическите и политическите последици, например германското младежко движение, селекцията на диктатора и упадъка на критичния разум. Примерите произхождат преди всичко от Германия, Франция, Русия и САЩ от епохата на New Deal.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Die Bürokratie
    ОригиналНемски
В това издадено през 1944 г. произведение Ludwig von Mises анализира възхода и същността на германския национал-социализъм и го вписва в по-широка критика на етатизма. Централната му теза: нацизмът не е особен път на германския манталитет, а радикалното прилагане на интервенционизма и социализма към положението на гъсто населена нация, която не може да се справи без внос и затова иска да завоюва жизнено пространство. Mises проследява упадъка на германския либерализъм, триумфа на милитаризма и превръщането на пангерманизма в нацизъм и разглежда етатизма, национализма, протекционизма, автархията и антисемитизма като свързани помежду си явления. Той твърди, че траен мир е възможен само в свободно пазарно стопанство, в което не съществуват икономически причини за война, и критикува съвременните планове за световно планиране, федерация и Общество на народите като негодни, докато нациите се придържат към етатизма.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Im Namen des Staates: oder Die Gefahren des Kollektivismus1978
    ОригиналНемски
1945
Economic Planning
ОригиналАнглийски
1947
В това есе Ludwig von Mises разглежда кооперативното движение и оспорва претенцията му да бъде отделен, превъзхождащ начин на организиране на стопанския живот. Той твърди, че амбициозната първоначална програма, производителските кооперации на Owen, King и Lassalle, които е трябвало да премахнат системата на наемния труд, се проваля напълно, оставяйки само потребителски кооперации и снабдителни и пласментни кооперации на земеделците. Mises поддържа, че капиталистическото пазарно стопанство само по себе си е обществено сътрудничество при разделението на труда и че движещата сила на стопанското подобрение е стремящото се към печалба частно предприятие, а не кооперациите. Той изтъква, че кооперациите продават над себестойността, печелят като всяка фирма и оцеляват главно благодарение на данъчни облекчения, евтин кредит и други държавни привилегии, а не благодарение на по-висока ефективност. Заключителните части разглеждат политическите и монополистичните амбиции на движението и заключават, че кооперациите могат да бъдат оправдани само без такива привилегии.
ОригиналАнглийски
Planned Chaos
ОригиналАнглийски
1949
Human Action е всеобхватното изложение на Ludwig von Mises на икономиката като част от една обща наука за действието, която той нарича праксеология. Изходна точка е, че човешкото действие е целенасочено поведение: действащият човек разменя по-малко удовлетворяващо състояние срещу по-удовлетворяващо. От тази категория на действието Mises извежда чисто дедуктивно теоремите – от стойност, предпочитание и пределна полезност през пари, лихва, капитал и предприемаческа печалба до теорията на стопанския цикъл. Произведението е разделено на седем части и разгръща каталактиката, теорията на пазарното общество, в контраст със социализма и интервенционизма, чиито последици анализира. Централен аргумент срещу социалистическото планово стопанство е невъзможността на рационална икономическа калкулация без пазарни цени. Методологически Mises разграничава остро априорната праксеология от историзма, позитивизма и полилогизма.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Nationalökonomie: Theorie des Handelns und Wirtschaftens1940
    ОригиналНемски
  • Menschliches Handeln: Eine Grundlegung ökonomischer Theorie2010
    ОригиналНемски
1950-те
1951
В тази студия Ludwig von Mises определя печалбата и загубата като резултат от предприемаческото предвиждане в пазарния процес: печалба възниква там, където предприемач преценява бъдещите цени по-правилно от другите и придобива производствени фактори под по-късната им стойност, а загуба произтича от обратната погрешна преценка. Част А развива икономическата природа на печалбата и загубата, тяхната обществена функция като инструмент за управление от страна на потребителите и тяхното изчисляване. Част Б опровергава осъждането на печалбата: довода за равенството, тезата за бедността, моралното осъждане на стремежа към печалба и статичния начин на мислене на математическите икономисти. Част В представя алтернативата като „или-или“ между капитализма и социализма, тъй като трета система без предприемаческа печалба и загуба не е възможна. Текстът се позовава на Marx, Engels и Lenin като противоположни позиции и се занимава с логичката L. Susan Stebbing.
ОригиналАнглийски
1952
Сборникът със студии събира седемнадесет речи и статии на Ludwig von Mises от годините 1945 до 1965, подредени в четири части: свободен пазар срещу държавно планиране, пари и инфлация, Mises като критик на инфлационизма и социализма, както и идеи. Водеща теза е, че няма трети ред между пазарното стопанство и социализма: интервенционизмът (контрол на цените, минимални надници, кредитна експанзия, прогресивно облагане) не достига преследваните цели и постепенно тласка към плановото стопанство по образеца на германската „Zwangswirtschaft“ (принудително стопанство). Mises отдава нарастващите реални надници и благосъстояние единствено на натрупването на капитал на глава от населението и критикува Keynes, Say's Law и погрешното тълкуване на инфлацията като просто повишение на цените. Най-дългият принос, „Profit and Loss“, тълкува предприемаческата печалба като резултат от правилно предвиждане на бъдещите пазарни положения и като механизъм за управление в полза на потребителите.
ОригиналАнглийски
1956
В това есе от 1956 г. Ludwig von Mises изследва защо капитализмът, въпреки материалните си успехи, бива отхвърлян страстно от мнозина, особено от интелектуалците. Mises извежда това отхвърляне психологически от ресентимента: в едно общество на равенство пред закона успехът се приписва на собствената заслуга, поради което провалът се изживява като лична обида и се проектира върху изкупителна жертва, пазарната система. Той разгръща довода покрай конкретни групи (осуетени амбиции, интелектуалци, служители, бездейните наследници или „братовчеди“, Broadway и Hollywood) и след това изследва социалната философия на обикновения човек, положението на литературата при капитализма, както и неикономическите възражения (щастие, материализъм, справедливост, свобода). Mises рязко се разграничава от Marx, от социалистите и от един според него привиден антикомунизъм и им противопоставя пазарния стопански ред като единствена основа на благоденствие и свобода.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Die Wurzeln des Anti-Kapitalismus
    ОригиналНемски
1957
Theory and History (1957) е главният методологически труд на Ludwig von Mises. Централната му теза е методологическият дуализъм: тъй като човешките същества действат целенасочено и са водени от идеи, науките за човешкото действие не могат да бъдат изграждани по образеца на експерименталните природни науки. От тази предпоставка Mises отграничава праксеологията, априорната теория на действието, чийто най-добре развит дял е икономиката, от историята и тимологията, разбирането на индивидуалните оценявания. Книгата протича в четири части: ценностните съждения, детерминизмът и материализмът (с разгърната критика на марксовия диалектически материализъм), епистемологическите проблеми на историята и философските тълкувания на хода на историята. Навсякъде Mises привежда доводи срещу позитивизма, бихейвиоризма, историцизма и сциентизма и защитава самостоятелността на науките за човешкото действие срещу опитите да бъдат сведени до методите на физиката.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Theorie und Geschichte: Eine Interpretation sozialer und wirtschaftlicher Entwicklung
    ОригиналНемски
1960-те
1960
Epistemological Problems of Economics
ОригиналАнглийски
1962
В този късен труд (1962) Ludwig von Mises излага епистемологическите основи на науките за човешкото действие и се противопоставя на логическия позитивизъм. Централна теза: съществува непреодолим дуализъм между природните науки, които изследват каузалността и закономерността, и науките за действието, чиято основна категория е финалността, насоченото към цели действие. Mises разгръща категорията на действието като априорна основа на праксеологията и историята и я отграничава от математиката, геометрията и физиката. Той критикува материализма, диалектическия материализъм от марксов тип, бихейвиоризма, тълкуването на статистиката като закон, както и макроикономическия и колективистичния подход. Заключителните глави тълкуват позитивизма като духовен корен на тоталитаризма и на кризата на западната цивилизация. Аргументацията навсякъде е дедуктивна, изхождаща от категорията на действието; според предговора трудът се разбира като допълнение към „Human Action“ и „Theory and History“ на Mises.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Die Letztbegründung der Ökonomik: Ein methodologischer Essay
    ОригиналНемски
1969
Mises проследява институционалните и интелектуалните условия, при които Австрийската школа на политическата икономия възниква от «Grundsätze» (Основи) на Carl Menger от 1871 г. и от трудовете на неговите последователи Eugen von Böhm-Bawerk и Friedrich von Wieser. Той описва академичната среда на късно-хабсбургската Виена, където системата на Privat-Dozent и остатъчната либерална конституция от 1867 г. оставят място за нови мисловни линии, въпреки че министерството на просвещението и юридическите факултети са враждебни към икономическата теория. Втора част предава Methodenstreit с Gustav von Schmoller и немската историческа школа, представяйки го не като спор за техника, а като сблъсък по въпроса дали изобщо е възможна обща теория на човешкото действие. Mises твърди, че отричането от страна на историческата школа на универсално валидни икономически закони е обслужвало интервенционистката програма на бисмарковата Sozialpolitik и е подготвило интелектуалната почва за държавния социализъм, военната икономика и накрая националсоциализма. Заключителен раздел поставя Австрийската школа в историята на икономиката и третира Methodenstreit като повтарящ се конфликт между анализа на доброволното сътрудничество и политическото изискване за принуда. Текстът съчетава мемоар, институционална история и методологически аргумент и е публикуван през 1969 г., четири години преди смъртта на автора.
1970-те
1976
My Years with Ludwig von Mises
ОригиналНемски
1978
«Erinnerungen» (Спомени) е автобиографичното съчинение на Ludwig von Mises (1881–1973), написано през 1940 г. в женевската емиграция и публикувано посмъртно през 1978 г. от наследството. Mises описва духовното си развитие от първоначалния етатизъм до обрата срещу немския историзъм на школата на Schmoller, срещата си с «Grundsätze» (Основи) на Carl Menger и дейността си в Австрийската школа на политическата икономия около Böhm-Bawerk и Wieser. В центъра стоят възникването на неговата теория за парите и стопанския цикъл, учението му за невъзможността на икономическата калкулация при социализма, както и критиката на интервенционизма. Наред с това той разказва за практическата си работа във Виенската търговска камара, за борбата срещу болшевизма и инфлацията в следвоенна Австрия, за Виенския частен семинар и за по-късната си преподавателска дейност в Женева. Изложението е белязано от дълбок културен песимизъм: Mises се разбира, както сам пише, не като реформатор, а като «летописец на упадъка».
ОригиналНемски
Други издания
  • Notes and Recollections
    ОригиналАнглийски
  • Memoirs2009
    ОригиналАнглийски
On the Manipulation of Money and Credit
ОригиналАнглийски
The Clash of Group Interests and Other Essays
ОригиналАнглийски
1979
Die Wurzeln des Antikapitalismus
ОригиналНемски
В шест лекции, изнесени през 1959 г. в Buenos Aires, Ludwig von Mises обяснява за неспециализирана публика основните черти на пазарната икономика. Първата лекция тълкува капитализма като масово производство за потребностите на масата и отдава подобряването на жизнения стандарт на акумулацията на капитал. Следват социализмът като централно планиране без икономическа калкулация, интервенционизмът на примера на проваляши се ценови контроли, инфлацията като съзнателна политика на количеството пари с неравномерни разпределителни въздействия, както и ролята на чуждестранните инвестиции за развитието на по-бедните страни. Заключителната лекция свързва упадъка на конституционното управление с господството на групи по интереси и сравнява положението с разпадащата се вследствие на интервенционизъм и инфлация Римска империя.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Vom Wert der Besseren Ideen
    ОригиналНемски
1980-те
1981
The Theory of Money and Credit
ОригиналАнглийски
1983
Vom Wert der besseren Ideen 6 Vorlesungen über Wirtschaft und Politik
ОригиналНемски
1985
Omnipotent government the rise of total state and total war
ОригиналАнглийски
Theory and History An Interpretation of Social and Economic Evolution
ОригиналАнглийски
1990-те
1990
Антологията обединява 47 кратки статии, доклади и рецензии на Ludwig von Mises, публикувани между 1942 и 1973 г. в списания като The Freeman, National Review и Christian Economics. В четири части тя разглежда икономическата свобода (PART I), интервенционизма (PART II), Mises като критик на чужди произведения (PART III), както и отношението между икономиката и идеите (PART IV). Повтарящи се тези са суверенитетът на потребителите в пазарната икономика, ролята на спестяването и капиталообразуването за растящите заплати, разрушителното въздействие на инфлацията и кредитната експанзия, както и критиката на Marx и Keynes. Mises твърди, че интервенционизмът не е трети път между капитализма и социализма, а неизбежно води до социализъм. Към всеки принос е приложен първоначалният източник като указание.
ОригиналАнглийски
Money, Method, and the Market Process
ОригиналАнглийски
1991
Two Essays Liberty and Poverty Middle of the Road Policy Leads to Socialism
ОригиналАнглийски
1994
The anticapitalistic mentality
ОригиналАнглийски
1996
The Austrian Theory of the Trade Cycle and Other Essays
ОригиналАнглийски
1998
Human Action a treatise on economics
ОригиналАнглийски
2000-те
2000
Десет доклада и записки, които Mises написва предимно в първите си години след емиграцията в САЩ (от 1940 до 1944 г.). Обща тема е международното възстановяване след Втората световна война. Mises извежда катастрофата на войната от икономическия национализъм на междувоенния период и твърди, че траен мир и благоденствие са възможни единствено чрез завръщане към свободната търговия, частната собственост и една обвързана със златото парична система. Разгледани са, наред с другото, икономическото положение на следвоенна Европа, едно неинфлационно предложение за стопроцентово златно покритие, един паневропейски съюз, насоки за възстановяването на Австрия, една източноевропейска федерация и проблемите на развитието на Мексико.
ОригиналАнглийски
2002
Четиридесет и една статии, записки и есета, които австрийският икономист Ludwig von Mises написва между 1918 и 1938 г., повечето от тях извлечени от книжата му, иззети от Гестапо във Виена и по-късно намерени в един московски архив. Текстовете разглеждат паричния срив и хиперинфлацията, последвали разпадането на Австро-Унгария, устройството на централното банкиране и паричната реформа, фискалната и интервенционистката политика на междувоенна Австрия, както и задълбочаващата се криза на Голямата депресия. Други есета защитават златния стандарт срещу предложенията за управлявана валута, критикуват автаркията и икономическия национализъм, излагат наново метода на обществените науки и подновяват довода на Mises, че рационалната икономическа калкулация е невъзможна при социалистическото централно планиране. Един съветски полемичен текст срещу Mises завършва тома като приложение.
ОригиналАнглийски
2004
The Free Market and Its Enemies: Pseudo-Science, Socialism, and Inflation
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Der Freie Markt und seine Feinde: Pseudowissenschaft, Sozialismus und Inflation
    ОригиналНемски
2006
Economic Freedom and Interventionism An Anthology of Articles and Essays
ОригиналАнглийски
Marxism Unmasked: From Delusion to Destruction
ОригиналАнглийски
Томът обединява пет работи на Ludwig von Mises, създадени между 1923 и 1946 г., върху парите, кредита и стопанския цикъл. В центъра стои теорията за циркулационния кредит на стопанския цикъл: подем и криза възникват, когато банките изкуствено смъкват паричния лихвен процент под естествения лихвен процент чрез разширяване на непокрити фидуциарни платежни средства, което води до погрешни инвестиции и неизбежен спад. Mises прилага тази теория към германската инфлация от началото на 1920-те години, дебатите за стабилизация около Fisher и Keynes, както и Световната икономическа криза. Той критикува плановете за „стабилна“ стойност на парите и индексни стандарти, защитава златния стандарт и отдава продължителността на кризата на намеси в заплатите, цените и лихвите. Статиите твърдят, че само свободните пазарни цени и отказът от кредитна експанзия могат да смекчат цикличните колебания.
ОригиналАнглийски
2007
Historical Setting of the Austrian School of Economics
ОригиналАнглийски
2008
Planning for Freedom Let the Market System Work
ОригиналАнглийски
2010-те
2010
Синтез от осем до десет лекции, които Ludwig von Mises изнася през 60-те години на двадесети век на семинари на FEE в Irvington; Bettina Bien Greaves ги записва стенографски, транскрибира ги и през 2010 г. ги обединява в свързан текст от 20 глави. Mises развива парите като чисто пазарно явление: те възникват от непряката размяна, а не от държавно разпореждане, и ролята на държавата се ограничава до това да гарантира съдържанието на договорите. Той обосновава златния стандарт не естетически, а с това, че количеството злато е извън възможността за манипулиране от страна на правителствата. Инфлацията той определя като увеличаване на паричната маса, а не като произтичащите от него повишения на цените, и показва как тя обезценява преди всичко спестяванията на средната и работническата класа. Историческите случаи се простират от римското влошаване на монетите при Diocletian през германската хиперинфлация от 1923 г. до Bretton Woods и специалните права на тираж на МВФ. Редакторските бележки под линия на Greaves поясняват лицата, датите и събитията.
ОригиналАнглийски
2012
29 статии, доклади и записки на Mises по паричната, финансовата и търговската политика от годините преди, по време на и след Първата световна война. Разделени на четири части, приносите разглеждат въвеждането на златния стандарт в Австро-Унгария, валутната политика на Австро-Унгарската банка, финансирането на войната чрез данъци, заеми или инфлация, въпроса за емиграцията, оздравяването на австрийската валута след 1918 г., както и критиката на Mises към интервенционизма. Повечето от текстовете произхождат от „изчезналите книжа“ на Mises, открити през 1996 г. в един московски архив, и се появяват тук за първи път на английски език.
ОригиналАнглийски
2020-те
2021
Der freie Markt und seine Feinde: Pseudowissenschaft, Sozialismus und Inflation
ОригиналНемски
Die Letztbegründung der Ökonomik: Ein methodologischer Essay
ОригиналНемски
2022
Menschliches Handeln: Eine Grundlegung ökonomischer Theorie
ОригиналНемски
СТАТИИ · 268 ЗАВЕДЕНИ

Студии, рецензии, доклади

1900-те
1908
Сборна рецензия на Ludwig von Mises върху по-новата литература по парично и банково дело, публикувана около 1908 г. в едно икономическо списание. Mises представя и оценява 41 заглавия на немски, английски и френски език, подредени по тематични области: най-напред две труда по теория на парите (историята на догмите за теориите за стойността на парите от Hoffmann, преустройството на количествената теория от Kemmerer), след това съчинения за немския паричен пазар и за Райхсбанк, за австрийския и швейцарския банков въпрос, както и монографии по отделни въпроси като паричната система на Люксембург и френските колониални банки. Многократно той проверява състоятелността на теориите за стойността на парите и за валутата, отдава дължимото на богатството на материала и на методиката, и се разграничава от доктрината на златния стандарт и от инфлационистките предложения. Държавната теория за парите на Knapp и въпросът за плащанията в брой минават като отправни точки през цялата рецензия.
ОригиналНемски
1909
Ludwig von Mises изследва дали Австро-Унгария трябва формално да възстанови плащанията в брой, тоест законовото задължение на Австро-унгарската банка да изкупува своите банкноти в злато. Неговата централна теза: икономически златната валута отдавна съществува, тъй като от 1896 г. банката по всяко време доброволно предоставя злато и деноминирани в злато девизи и поддържа валутните курсове между златните точки стабилни. Едно законово уреждане само би признало правно това състояние, без да промени нищо в политиката на банката. Mises опровергава господстващото мнение, че ниският виенски сконтов процент почива на суспендирането на плащанията в брой, и го отдава на липсата на краткосрочна задлъжнялост към чужбина и на слабата вътрешна инвестиционна дейност. Той критично разглежда Държавната теория на парите на Georg Friedrich Knapp и накрая се спира на банковия спор с Унгария. Разделената на осем раздела работа е публикувана в Schmollers Jahrbuch и е завършена в края на 1908 г.
ОригиналНемски
The Foreign Exchange Policy of the Austro-Hungarian Bank
ОригиналАнглийски
1910-те
1910
La Reforme financiere en Autriche
ОригиналФренски
Ludwig von Mises отговаря на възражението на Walther Federn и защитава своята теза, че Австро-унгарската банка по всяко време предоставя на пазара девизи по курс под горната златна точка, тоест фактически плаща в брой в девизи. Твърдението на Federn, че банката временно отказва предоставянето на девизи на арбитражистите на лихвения процент, Mises отхвърля като противоречащо на фактите: единственото защитно средство на банката срещу изтичането на злато е повишаването на сконтовия процент. Аргументацията е емпирична въз основа на движенията на курса на девизата германски банкови центрове от 1896 г., анексионната криза от 1908/09 г. и кризата от 1907 г., подкрепена с изказвания на гуверньора von Bilinski и доклади на Виенската борсова камара. Текстът се вписва в съвременния дебат около държавната теория на парите на Knapp и предимствата на една изолирана валута.
ОригиналНемски
1912
Ludwig von Mises разглежда австрийски правителствен законопроект от 1911 г., който трябва наново да уреди таксите върху застрахователните, рентните и осигурителните договори. Той излага как действащото право относно таксите, произтичащо от временния закон от 1850 г., е станало объркано и от гледна точка на социалната политика превратно, защото обременява икономически по-слабите процентно по-силно. Проектът заменя множеството досегашни гербови и единични такси с две процентни такси върху постъпващите премии и изплатените обезщетения, което Mises признава като технически напредък в областта на таксите. Същевременно той критикува силното повишаване на тежестта на таксите, особеното третиране на заемите срещу полица, свободата на преценка на финансовото министерство при чуждестранните сделки и сравнява ставките с по-ниското пруско облагане на застраховането. Той вписва законопроекта във фискалното положение на държавния бюджет и в партийно-политическото съотношение на силите в Камарата на депутатите.
ОригиналНемски
Кратка рецензия на Ludwig von Mises за монографията на Paul Stiassny „Der österreichische Staatsbankerott von 1811“ (Австрийският държавен банкрут от 1811 г.) (Wien und Leipzig 1912). Mises критикува, че авторът отделя само 43 страници на самото изложение, че предпоставено теоретизиращо разглеждане „zum Probleme des Zettelstaates“ (по проблема за книжнопаричната държава) предизвиква възражение и че остатъкът от книгата се състои от дословното отпечатване на патенти и актове. Подобен труд може би би намерил одобрение преди две десетилетия, но междувременно по-строгият научен критерий на стопанската история вече не го допуска. Mises насочва към „Finanzen Österreichs im XIX. Jahrhundert“ (Финансите на Австрия през XIX век) на Beer, която въпреки всички недостатъци ориентира по-добре относно катастрофата от 1811 г., и причислява съчинението на Stiassny към обикновените съчинения по повод стогодишнината от банкрута.
ОригиналНемски
Кратка рецензия на Ludwig von Mises за съчинението на Otto Heyn „Erfordernisse des Geldes“ (Изисквания към парите) (Leipzig 1912). Mises признава приносите на Heyn към теорията на парите, но в настоящата скица вижда особено ясно основната грешка на метода на Heyn: Heyn систематично избягва ядрото на проблема на теорията на парите, а именно определящите основания на покупателната способност на парите. Изложена е тезата на Heyn, че в обикновения стоков оборот никой не се съобразява с паричната маса и че промените в паричната маса непосредствено влияят само върху лихвата, особено върху дисконта, докато разменната стойност на парите е засегната само опосредствано. Mises възразява, че подобни твърдения противоречат на господстващото учение и на фактите на количествената теория на парите и биха изисквали обстойна обосновка, която Heyn остава длъжен.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises обсъжда методологическото изследване на Andreas Walther „Geldwert in der Geschichte“ (Стойността на парите в историята, 1912), опит да се обоснове ценово-историческият метод на работа за историческите дисциплини. Mises признава изследването като проницателно и осведомено в литературата и изтъква, че Walther се позовава на усъвършенствания от Wieser бюджетен метод. За цел на ценовата история се смята получаването на живо нагледно възприятие за социалната потребителна стойност на историческите ценови данни, а не превръщането им в днешни пари. Критично Mises вижда опита на Walther да състави скали на социалното разслоение и „нормални бюджети“: понятието за нормално е неприложимо за историка, а отстъпките пред господстващото в историческите кръгове разбиране отиват твърде далеч. Въпреки тези възражения Mises настоятелно препоръчва труда за четене на статистици и историци.
ОригиналНемски
1913
Die allgemeine Teuerung im Lichte der theoretischen Nationalökonomie
ОригиналНемски
1918
В това съчинение, излязло през 1918 г. във Виена, Ludwig von Mises излага как разходите на Първата световна война се понасят народностопански и се разпределят между гражданите. Основната му теза: една война може да се води само с настоящи блага, не парите решават, а наличните веществени блага, и тежестите носи винаги настоящото поколение, не бъдещото. Mises различава три пътя на държавно финансиране (безвъзмездна конфискация, данъци, заеми) и обосновава защо финансирането чрез заеми не е облагодетелстване на капиталистите и не е прехвърляне върху по-късни поколения. Срещу опасението от държавен банкрут той изтъква, че Австро-Унгария е поела военните си дългове в страната и че засегнати биха били преди всичко дребните спестители, за разлика от посочения руски случай. Като сериозна опасност той назовава обезценяването на парите чрез увеличаване на банкнотите, срещу което и ипотечните облигации, ипотеките и недвижимите имоти не предлагат сигурна защита, и с това призовава за записване на военния заем.
ОригиналНемски
1919
През 1919 г. Ludwig Mises изследва как паричната система на Немска Австрия следва да бъде присъединена към тази на Германския райх, в случай че политическото присъединяване се осъществи. Централната му теза: политическото присъединяване неизбежно влече след себе си и паричнополитическото, а самостоятелна крона не може да се запази редом с обща политика. Първо Mises проследява историята на австрийската валута (Виенски монетен съюз 1857 г., валутна регулация 1892 г., военна инфлация) и след това разработва два пътя за уеднаквяване: обикновеното възприемане на марковата валута чрез собствена немско-австрийска емисионна банка, или пълното включване в германската Райхсбанка; модела на две картелни банки той отхвърля. Голямо място заемат държавно-финансовата предпоставка (райхът поема част от австрийския военен дълг) и определянето на курсовото съотношение между крона и марка, което трябва да следва покупателната способност, а не предвоенния паритет. Mises заключава, че паричната общност е годна само ако и двете държави се откажат от всякаква по-нататъшна инфлация.
ОригиналНемски
Ludwig Mises отговаря на статия на финансовия съветник д-р Franz Bartsch и защитава тезата, че обезценяването на короната е причинено от инфлацията, тоест от увеличаването на банкнотите, а не от неблагоприятен платежен баланс. Според Mises Bartsch застъпва теорията за платежния баланс; един посредничещ между двете учения възглед Mises оспорва. Въз основа на няколко примера от текста на Bartsch (риск при внос, експортна принуда на девизния център, внос на сирене и часовници) той твърди, че девизните наредби пропускат целта си и са белязани от духа на меркантилизма. Той отхвърля и печатането на банкноти за снабдяване на населението: инфлацията не увеличава запаса от блага, а действа като данък, който преразпределя дохода и имуществото на местните жители. Който иска да оздрави валутата, трябва да се бори с учението за платежния баланс и да прекрати инфлацията.
ОригиналНемски
В тази вестникарска статия Ludwig Mises излага, че увеличаването на паричната маса покачва цените на всички стоки и услуги и че никаква мярка на стопанската политика не може да спре това покачване. Покачването на вътрешните цени и покачването на курсовете на чуждестранните пари са две страни на едно и също явление: валутният курс се определя от покупателната способност на вътрешните пари, а не от платежния баланс, защото вносът и износът зависят преди всичко от цените. От това той заключава, че нито наредбите срещу спекулата, нито държавна валутна централа могат да забавят обезценяването на кроната; някои намеси, като принудата за предаване на валута, действат дори като износно мито. Единственото средство е оздравяването на държавния бюджет, за да може държавата да се откаже от печатницата за банкноти; в противен случай заплашва пълно сгромолясване на стойността на парите, както при френските асигнати.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises обсъжда през 1918 г. изследването на Walter Huth върху развитието на германските и френските големи банки във връзка със съответната народностопанска система. Подтикнат от разграничението на Adolf Weber между депозитни и спекулативни банки, Huth съпоставя сравнително германското и френското банково дело и дава предпочитание на смесеното банково стопанство пред разделеното по дейности. Mises оценява труда като прилежен и богат на материал, но критикува два недостатъка: ограничаването до печатан материал и апологетичния характер, който прави изследването защитно съчинение на германската система. Преди всичко той намира за липсваща прозрението, че различието между двата типа банки трябва да се обяснява по-малко с банкова техника, а повече със структурата на индустрията и търговията. Заключителната глава за последиците от Световната война той нарича прибързана.
ОригиналНемски
В този кратък некролог Ludwig Mises отдава признание на австрийския индустриалец и икономист Richard Lieben. В центъра стои главното научно дело на Lieben, „Untersuchungen über die Theorie des Preises“ (Изследвания върху теорията на цената), написано съвместно с неговия зет Rudolf Auspitz (издадено преди тридесет години), което работи с аналитичен метод и графично изображение и затова намира признание едва бавно. Mises не причислява Auspitz и Lieben към австрийската школа, а заради математическия им метод ги поставя редом с Walras и Jevons. Освен това той изтъква по-малките съчинения на Lieben по паричните въпроси, неговата ангажираност за политика на здрави пари срещу инфлационистките учения и приносите му към валутната анкета от 1892 г. Текстът завършва с указанието за очно заболяване, което в последните му години лишава Lieben от възможността за собствена работа.
ОригиналНемски
В тази публикувана през 1919 г. в Neues Wiener Tagblatt статия Ludwig Mises анализира неравновесието на прякото облагане между града и селото в следвоенна Австрия. Централната му теза: селскостопанската поземлена собственост, поради фиксирани, разяждани от обезценяването на парите ставки на данъка върху доходите, фактически допринася все по-малко, докато градско-занаятчийското население е изстисквано чрез облагането на привидни, дължащи се на инфлацията военни печалби. Mises показва как счетоводството при спадаща стойност на парите отчита като печалба чисти промени в паричния израз, и критикува натуралното облагане като финансово-техническа крачка назад. Той изисква поземлената рента да бъде привлечена за облагане като единствено естествено богатство на страната, а облагането на горите да бъде инкамерирано съгласно принципа на определеност. Текстът съчетава данъчно-политическа диагноза с парично-теоретична аргументация.
ОригиналНемски
В тази кратка икономико-политическа статия Ludwig Mises се застъпва за повторното въвеждане на редовна борсова срочна и касова търговия с валути и девизи, както и за премахването на валутната централа във Виена. Изходна точка е напредващото обезценяване на кроната: вносителите, които получават стоки на кредит от чужбина и ги продават в страната срещу крони, носят едва поносим валутен риск, а без работещ срочен пазар им липсва възможността да се застраховат. Mises твърди, че съществуващите валутни ограничения постигат обратното на своята цел и се поддържат само като част от системата на военното и преходното стопанство. Той подчертава нарасналото значение на Виена като търговско средище между Изтока и Запада и завършва с указанието, че всички мерки остават без действие, докато инфлацията продължава чрез все нови банкноти.
ОригиналНемски
1920-те
1920
Ludwig Mises реагира на едно копенхагенско съобщение, според което съветското правителство е премахнало парите и ги е заменило със срочни платежни нареждания на държавните пунктове за раздаване на стоки. Той тълкува тази стъпка като поредния, наложен от принудата на обстоятелствата опит да се противодейства на галопиращото обезценяване на рублата, и прокарва паралели с асигнатите на Френската революция и с континенталните пари на Съединените щати. По същество той твърди, че в чисто социалистическата общност, в която средствата за производство като res extra commercium нямат парична цена, не е възможна икономическа калкулация: без икономическа калкулация няма стопанисване, и нито статистиката, нито натуралната сметка, нито сметката в работни часове могат да запълнят тази празнина. Текстът се позовава на Stourm като историограф на революционната финансова политика, както и на искането на Lenin за буржоазно счетоводство, и определя въпроса за калкулацията като главния и основен проблем на социализма.
ОригиналНемски
В този основополагащ текст на спора за социализма Mises разгръща доказателството, че в социалистическата общност рационалното стопанисване е невъзможно, защото с отпадането на частната собственост върху средствата за производство изчезват и техните пазарни цени. Без парични цени за производствените блага липсва общият знаменател, който носи икономическата калкулация; нито натуралната сметка, нито марксистката трудова теория на стойността могат да изпълнят тази служба, тъй като първата се проваля при блага от по-висок порядък, а втората не обхваща нито различното качество на труда, нито потреблението на веществени производствени фактори. В пет раздела Mises разглежда разпределението на потребителските блага, същността на икономическата калкулация, нейната невъзможност в общественото стопанство, проблема за отговорността и инициативата в одържавеното предприятие, както и едно разглеждане на съчиненията на Otto Bauer и Lenin, на които, според неговия анализ, самият проблем на калкулацията изобщо не е стигнал до съзнанието. Публикуваната през 1920 г. в Archiv für Sozialwissenschaft und Sozialpolitik статия се превръща в искрата, запалила дебата за социалистическата калкулация, и до днес се смята за най-острото теоретично опровержение на плановата икономика.
Mises коментира драматичния упадък на средноевропейските валути в края на януари 1920 г. и извежда сривовете на курсовете на кроната, райхсмарката и чешката крона изключително от продължаваната инфлационна политика на участвалите във войната държави. С позоваване на северноамериканските континентални пари от 1781 г. и френските асигнати от 1796 г. той предупреждава, че при непроменена политика сривът на валутите до нулевата точка ще стане неизбежен, с несравнимо по-тежки последици, отколкото тогава, защото Средна Европа е индустриализирана. Резкия упадък на райхсмарката той обяснява с инфлационните учения на Knapp и Bendixen, както и с предложението на Bendixen германските военни заеми да бъдат изплатени чрез сто милиарда нови банкноти, докато данъчните закони на Erzberger същевременно парализираха германската промишленост. Той свързва валутния въпрос с опасността от болшевишки преврат и изисква преразглеждане на договорите от Версай и Сен Жермен. За Германска Австрия той прави извода, че единствено незабавното прекратяване на инфлацията може все още да предотврати държавния банкрут.
ОригиналНемски
По повод осемдесетия рожден ден на Carl Menger Ludwig von Mises отдава признание на неговото дело и на въздействието му върху политическата икономия. Той проследява как науката към средата на деветнадесети век е стигнала до мъртва точка и как около 1871 г. Menger в Австрия, Jevons в Англия и Leon Walras в Швейцария независимо един от друг основават теорията на стойността върху субективната потребителна стойност на благата. „Grundsätze der Volkswirtschaftslehre“ (Основи на учението за народното стопанство) на Menger е описана като книгата, която преобръща дисциплината и върху която стъпва цялата по-късна работа. Текстът насочва към „Untersuchungen über die Methode der Sozialwissenschaften“ (Изследвания върху метода на социалните науки) от 1883 г., към приносите на Menger по паричния проблем и към Wieser и Böhm-Bawerk като останалите главни представители на австрийската школа. В заключение Mises отрежда на жизненото дело на Menger непреходно място в историята на социалните науки.
1921
В тази статия, публикувана през 1921 г. в „Neue Freie Presse“, Ludwig Mises изследва правните претенции на притежателите на банкноти на Австро-унгарската банка в хода на нейната ликвидация след Сенжерменския договор. Неговата централна теза: военните банкноти материално са били държавни банкноти, само формално издадени от банката, поради което на притежателите на банкноти не се полага претенция, надхвърляща размяната срещу новото законно платежно средство по съответния курсов размер. Едно по-широко обезщетение би било неочакван подарък именно за онези, които са се възползвали от обезценяването на парите, и не би стигнало до пострадалите от срива на курса. Mises критикува особено точка 9 от член 206, която дава на представящите държави-наследници еднакво право върху целия актив на банката, като парично-теоретично необоснована допълнителна бонификация, която освен това нарушава правата на останалите кредитори и на акционерите.
ОригиналНемски
Die Arbeit im sozialistischen Gemeinwesen
ОригиналНемски
В тази кратка икономическо-политическа статия Ludwig Mises се обявява срещу изготвения от Виенския магистрат проект за виенска такса върху луксозните стоки. Централната му теза: подобна такса би засегнала преди всичко виенската луксозна и финална индустрия, чийто пласмент до голяма степен се осъществява чрез търговията на дребно сред временно пребиваващи във Виена чужденци. За разлика от обикновен данък върху потреблението, тежестта не би могла да се прехвърли върху тези чуждестранни купувачи, тъй като те просто биха могли да насочат поръчките си към конкуренцията в чужбина. Mises се позовава на германския закон за оборотния данък от 24 декември 1919 г., който освобождава износа, и на чехословашката такса върху лукса, която той тълкува като икономическа мярка на борба срещу Виена като търговски град. Тъй като данъчно освобождаване за чуждестранни купувачи практически не би могло да се приложи, цялата идея за таксата се оказва неприложима за Виена и застрашава търговците, служителите и работниците в луксозния бранш.
ОригиналНемски
В това кратко есе от периода на австрийската инфлация Ludwig von Mises очертава икономическо-политическа програма за стабилизиране на кроната и виенското стопанство. Основната му теза: обективните предпоставки за разцвет на Австрия са налице, ала погрешната политика изтощава наследството от предишните десетилетия на стопанска свобода. Той свежда нарастващото обезценяване на кроната до инфлацията на банкнотите, която според него може да бъде спряна само чрез премахване на държавния дефицит, преди всичко чрез приватизация на държавните предприятия и съкращаване на хранителната акция. В петнадесет последователно номерирани точки той настоява за стабилизиране на паричната стойност вместо за сваляне на цените, за освобождаване на валутната търговия, за отмяна на всички вносни забрани и пречки пред търговския обмен, както и за свободна търговия и данъчни облекчения за нови индустриални инвестиции. Mises отправя програмата към политик, който го е помолил за нея, и заключава скептично, че едва ли някоя партия е готова да я приложи, но се надява, че разумното ще си проправи път.
ОригиналНемски
1922
В този възпоменателен текст Ludwig Mises се връща към австрийската валутна анкетна комисия, заседавала през март 1892 г. във Виена под ръководството на финансовия министър Steinbach и началника на секция Böhm-Bawerk. Той описва тогавашния проблем: не напредващото обезценяване на парите, а покачването на стойността им подтикваше към валутно регулиране, което донесе на Австро-Унгария една ориентирана към идеите на Ricardo златнокрункова валута (gold exchange standard). Mises съпоставя положението от 1892 г. с настоящето, в което най-напред бюджетният дефицит трябва да бъде покрит без печатница за банкноти, преди валутният проблем да стане разрешим. Той излага дебата между лекия и тежкия гулден и застъпничеството на Benedikt за моментния курс. Като централна поука той отбелязва, че не неблагоприятността на платежния баланс, а единствено инфлацията застрашава устойчивостта на стойността на парите.
ОригиналНемски
Mises се аргументира срещу широко разпространеното искане усещаното като недостиг на пари положение да бъде облекчено чрез по-нататъшно издаване на банкноти. Недостигът на пари, разбиран като покачване на краткосрочния лихвен процент, не може да бъде преодолян чрез увеличаване на паричната маса: по-голяма парична маса само покачва цените и заплатите, но не понижава лихвата. Напротив, очакваното обезценяване на парите тласка лихвите нагоре, защото кредиторите изискват премия за покупателна способност. Недостигът на банкноти в ежедневния оборот Mises тълкува като явление на силно напреднала инфлация, в която паническите покупки изпреварват бъдещо обезценяване. Като единствено средство той посочва спирането на печатницата за банкноти; всяко по-нататъшно разширяване на обращението изостря несъответствието и заплашва да доведе до срив на паричната система.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises рецензира третото издание на „Eastern Exchange, Currency and Finance“ на William F. Spalding (London 1920) и препоръчва труда на германската читателска публика. Поводът според Mises е разпространеното неразбиране на gold exchange standard в германската парична литература: той се противопоставя на Georg Friedrich Knapp и на учениците му, които тълкуваха погрешно австро-унгарската политика на златнокрункова валута и не забелязваха, че тя съответства на следваната в Британска Индия политика на gold exchange standard, която се опира на „Proposals for an Economical and Secure Currency“ на Ricardo (1816). Изложението на Spalding за паричните отношения на Индия, Китай, Япония и други азиатски области е особено ценно за трудно достъпния период на войната и следвоенните години. Отвъд паричното дело книгата според Mises разглежда също търговската организация и митническото дело и така е годна като наръчник както за икономисти, така и за практическия търговец.
ОригиналНемски
Кратка рецензия на Ludwig Mises върху изследването на Hugo C. M. Wendel „The Evolution of Industrial Freedom in Prussia, 1840–1849“. Mises характеризира работата като сбит, основан на печатен материал преглед на онзи отрязък от пруската занаятчийска история, който приключи с победата на еснафските идеи в извънредната наредба от 9 февруари 1849 г. Той подрежда стойността на изследването според читателските групи: на германския читател тя предлага едва ли нещо ново, а на американския, напротив, поглед в чуждия му свят на занаятчийската политика на средната съсловна прослойка. Като слабост той посочва, че духовно-историческите основи на средновековното стопанско устройство остават неотчетени. Рецензията завършва с място (Виена) и указание за автора и така разглежда занаятчийската свобода, еснафството и политиката към средното съсловие в Прусия от епохата на Vormärz.
ОригиналНемски
1923
В тази кратка вестникарска статия Ludwig Mises обсъжда книгата „Der Selbstmord eines Volkes, Wirtschaft in Österreich“ (Самоубийството на един народ, стопанство в Австрия) на Siegfried Strakosch и я взема за повод за собствена диагноза на австрийското стопанско положение. Неговата централна теза: основното зло е фактическото господство на социалистическите идеи и социалдемокрацията, което възпрепятства оздравяването на държавния бюджет, докато държавните предприятия не бъдат продадени, а осемчасовият работен ден не бъде засегнат. Mises твърди, че социалистическата финансова политика води до изяждане и разрушаване на производителния капитал, и прокарва историческа паралела с финансовата политика на якобинците, която чрез по-дълъг цитат от Stourm описва като чисто експлоатиране на настоящето за сметка на бъдещето. Текстът завършва с предупреждението на Strakosch за пълен обрат.
Neue Beiträge zum Problem der sozialistischen Wirtschaftsrechnung
ОригиналНемски
Ludwig Mises обсъжда „Der Nationalismus Westeuropas“ (Национализмът на Западна Европа) на Waldemar Mitscherlich (Leipzig 1920). В центъра стои разграничението между националност, тоест фактът на националното различие между хората, и национализъм, тоест действието на определени идеологии, които придават на това различие значение за общественото поведение. Mises твърди, че пренебрегването на това разграничение е довело до търсене на критерия за нация другаде, а не в езиковата общност, и насочва към Arndt, Jakob Grimm и Wilhelm Scherer. Той признава труда на Mitscherlich преди всичко като исторически ориентиран опит да се обясни генетично възникването на западноевропейския национализъм, но критикува пренебрегването на икономическия проблем, особено на връзката между национализъм и протекционизъм, както и произтичащия от това идеал за автархично съюзно стопанство.
В това кратко есе Ludwig Mises отдава признание на политическата дейност на Wilhelm Rosenberg, икономист и юрист, чието значение Mises вижда в застъпничеството му за австрийска програма за самопомощ след разпадането на Хабсбургската монархия. Mises описва положението на държавата, смятана след Saint-Germain за нежизнеспособна, която възлага надеждата си единствено на забранения аншлус с Германия и на чуждестранни кредити, докато вътрешнополитическите реформи не са извършени. Пред заплашващия паричен срив през есента на 1921 г. Rosenberg, ученик на Carl Menger и противник на инфлационизма, се изявява като частно лице редом с финансовия министър Gürtler. Неговата програма изисква премахването на хранителните субсидии, спирането на печатницата за банкноти и отстраняването на бюджетния дефицит, преди кредитите да имат смисъл. Mises противопоставя този успех на враждебния прием сред съвременните „противници на оздравяването“ и завършва с личен некролог за Rosenberg като водач на стопанското възстановяване.
ОригиналНемски
1924
В тази лекция от 1924 г. Ludwig Mises разглежда въпроса дали златната валута да бъде запазена като основа на международното парично дело, или да бъде заменена с държавно управлявана книжнопарична система. След разчистване на сметките с инфлационната и дефлационната политика от следвоенните години той защитава златото като защита срещу правителствените намеси в оформянето на стойността на парите. Ядрото образува критика на валутата, основана на индексни числа: чрез практически и принципни трудности при изчисляването на ценовия индекс (подбор на стоките, претегляне, избор на средната стойност) Mises показва, че никой индекс не може еднозначно да измери стойността на парите. Той се занимава с реформените планове на Keynes и Irving Fisher и със златнокасовата валута, при която резервът се държи в златни девизи вместо в действително злато. Неговото заключение: златната валута не е идеална, но при дадените условия е възможно най-добрата, защото алтернативата означава постоянни борби на заинтересовани групи за стойността на парите.
ОригиналНемски
В този некролог по случай десетата годишнина от смъртта Ludwig Mises отдава почит на Eugen von Böhm-Bawerk като учен, преподавател и държавник. Той проследява неговия научен път: от ранния реферат за лихвата върху капитала през 1876 г., през подготвителните работи от 1880-те години, до „Positive Theorie des Kapitals“ (Позитивна теория на капитала) от 1889 г., главното произведение на теорията на лихвата. Mises подчертава международното признание на учението на Böhm-Bawerk и дълго закъснялото разбиране в Германската империя спрямо „австрийската школа“. Поводът за текста е една издадена от Franz X. Weiß сбирка на по-малките съчинения на Böhm-Bawerk (1924). Подробно Mises цитира късните изказвания на Böhm за пасивния търговски баланс и за пестеливостта на публичните бюджети, които той чете като прозорлива диагноза на австрийските държавни финанси.
ОригиналНемски
Докладът защитава златния стандарт срещу предложенията той да бъде заменен с парично устройство, насочвано от държавата или опиращо се на индексни числа. Mises смята инфлационната и дефлационната политика от следвоенните години за опровергана както практически, така и теоретически, и вижда решаващото предимство на златото в това, че движението на стойността му остава независимо от правителствените намеси. Ядрото на аргументацията е критиката на системата на индексните числа: подборът и претеглянето на стоките, изборът на средната стойност и постоянното изместване на потреблението правят точното измерване на стойността на парите невъзможно. Във връзка с това той разглежда златнодевизния стандарт с покритие в чуждестранна валута, както и плановете на Keynes и Irving Fisher, и отхвърля и двата. Изводът: изборът е само между златен стандарт и манипулирана валута, а златото, макар да не е идеално, при дадените обстоятелства е възможно най-доброто решение, чието повторно въвеждане изисква международни споразумения.
ОригиналНемски
Ludwig Mises рецензира шестото издание на стандартния труд на Karl Helfferich «Das Geld» (Парите) (издаден за първи път през 1903 г.). Mises отдава дължимото на Helfferich като приемник на Ludwig Bamberger в теорията на парите и валутната политика, който е защитил немския златен стандарт срещу биметалисти и инфлационисти. Решаващото прекъсване той разполага още между първото и второто издание: Helfferich е изпаднал под чара на държавната теория за парите на Georg Friedrich Knapp и в един непоносим за Mises еклектизъм се е опитал да съчетае Bamberger и Knapp. Като втори недостатък той посочва пълното пренебрегване както на чуждестранната, така и на немската литература по теория на парите. Трайната стойност на книгата Mises вижда в нейните исторически и статистически изложения за парите, докато в теоретично отношение тя не удовлетворява.
ОригиналНемски
Ludwig Mises рецензира случайния труд на Gustav Seibt „Deutschlands kranke Wirtschaft und ihre Wiederherstellung“ (Bonn 1923) (Болната германска икономика и нейното възстановяване), който бонският професор по статистика бе представил към 1 декември 1922 г. Mises отдава признание на това, че трудът решително се противопоставя на разпространените погрешни учения на тогавашната икономическа политика: Seibt се опира на парично-теоретични съображения, разгръща количествената теория на парите и отхвърля теорията на платежния баланс за валутните курсове, за да обоснове върху това критиката си към господстващите възгледи относно разпродажбата, потреблението на капитала, недопроизводството, защитата на наемателите, данъчната политика и репарациите. Реформаторската програма достига връхната си точка в исканията „спиране на печатницата за банкноти“ и „назад към свободното стопанство“. Mises отбелязва, че предупреждението на Seibt за срива на германското парично дело се е оказало вярно, но че той е бил чут също толкова малко, колкото и другите предупредители, и препоръчва труда като ясно, общодостъпно въведение в теоретичните проблеми на германската икономическа политика.
1925
В този том от 1929 г. Ludwig von Mises събира пет трактата върху съвременната икономическа политика и икономическа идеология, допълнени със статията „Verstaatlichung des Kredits?“ (Одържавяване на кредита?). Водещата теза: между ред, основан на частна собственост върху средствата за производство, и ред, основан на обществена собственост, няма трета форма, която да е трайно жизнеспособна. Интервенционизмът, който иска само да регулира частната собственост чрез властнически намеси, вместо да я премахне, бил вътрешно противоречив: изолирани намеси като ценови такси или минимални заплати пропускат целта си и постепенно принуждават държавата към пълно обобществяване. Mises се аргументира от позицията на политическата икономия и критично разглежда катедър-социализма, Историческата школа (Schmoller, Brentano, Herkner), J. M. Clark, както и отношението на Sombart към марксизма. Приложената статия разглежда предложението на Deumer за държавен кредитен монопол и неговите бюрократични последици.
ОригиналНемски
Ludwig Mises предоставя предговор към монографията на Fritz Machlup за златнодевизната валута (gold exchange standard) и при това същевременно очертава предмета на книгата. Той проследява как от германската монетна реформа от 1871 до 1873 г., през индийската парична реформа от 1890-те години, се формира златна валута без ефективно обращение на злато, чийто идеен произход се крие в съчинението на Ricardo от 1816 г. Mises описва предимствата на тази уредба (по-малка нужда от злато, лихвоносни девизни резерви) и нейната критична точка: не всички страни могат едновременно да държат резерва си в златни девизи. Той вписва въпроса в следвоенния дебат, разграничава се от предложенията на Irving Fisher и Keynes и оценява догматично-историческото и систематичното изложение на Machlup заедно с първия германски превод на Ricardовия паричен план в приложението.
ОригиналНемски
В тази статия от поредицата „Der Volkswirt“ Ludwig Mises защитава златната валута срещу съвременните предложения за държавно управляван паричен ред. Неговият централен аргумент: предимството на златото не се крие в някаква мнима стойност „сама по себе си“, а в това, че увеличаването и намаляването на количеството злато са изтеглени от политически влияния и стоят под закона за рентабилността на минното дело. Срещу застъпваните от Keynes, Josiah Stamp и Irving Fisher планове за валута, опираща се на индексни числа, той изтъква две възражения: промените в покупателната способност не могат да се измерят еднозначно, а въздействието на една промяна в количеството пари върху цените не е пропорционално и не е предвидимо. Едни обвързани с индекс пари биха направили оформянето на стойността на парите предмет на политически борби. Mises отдава покачването на цените през предходните десетилетия по-малко на добива на злато, отколкото на съзнателното увеличаване на непокрити платежни средства в обращение.
ОригиналНемски
Стенографският запис събира дискусионните приноси на Ludwig von Mises на щутгартската сесия на Verein für Sozialpolitik (1924) по теоретичната и икономико-техническата страна на валутния проблем. На скептичното схващане, че теорията остава без последици, Mises противопоставя това, че именно държавната теория на парите и отхвърлянето на количествената теория са направили възможна инфлационната политика на военните и следвоенните години. Той тълкува стабилизацията като преход към златнокрункова, съответно доларовокрункова валута, отхвърля опасението за внесена чрез притоци от заеми инфлация и предупреждава да не се подкопава ефективното изплащане на банкнотите чрез банково-технически хитрости или валутни наредби. От гледна точка на историята на учението той отбелязва, че противопоставянето на количествената теория не е от германски произход, а е внесено в Германия заедно с banking theory. В репликите си той влиза в спор с Bortkiewicz, Spitzmüller и Bernhard и описва собственото си влияние върху австрийската валутна политика като ограничено до литературна работа и доклади.
ОригиналНемски
Preistaxen
ОригиналНемски
1926
Interventionismus
ОригиналНемски
Ludwig Mises обсъжда многотомната сбирка „Papers relating to Political Economy“, в която F. Y. Edgeworth за първи път представя събрани своите трактати и критики, публикувани в продължение на десетилетия разпръснато в Economic Journal. Mises причислява Edgeworth към водещите английски икономисти на прелома на века и излага структурата на трите тома: стойност и разпределение, теория на монопола и на парите, международна търговия, данъчно облагане, математическа политическа икономия, както и рецензии на книги. В центъра стои сдържаната оценка на Edgeworth за математическия метод, която Mises изрично споделя и подкрепя с два английски оригинални цитата. Той отбелязва, че значителна част от работите при появата си донесли нещо ново, но днес са остарели, и оценява Edgeworth преди всичко като критичен ум, на когото издирването на проблеми приляга повече от тяхното разрешаване.
ОригиналНемски
Sozialliberalismus
ОригиналНемски
Предговорът на Ludwig von Mises (Виена, 5 януари 1926 г.) въвежда критиката на Siegfried Strakosch към новата аграрна програма на австрийската социалдемокрация. Mises тълкува тази програма като опит да се превърне голяма част от селското и горското стопанство в дотационно предприятие: отчуждаване и одържавяване на едрата поземлена собственост и на горите, при положение че държавните предприятия според неговото изложение неизменно работят с дефицити. Той твърди, че програмата обещава на селската избирателска маса разходи от обществени средства, без да назовава тяхното финансиране, и цели единствено спечелване на гласове. Strakosch, представен от Mises като успешен земеделец, както и като естественик и икономически писател, разглежда програмата в подробности. Mises се надява, че неговото предметно изложение ще отвори очите на читателите за опасността от едно нейно осъществяване.
1927
Възпроизвеждане на доклад на Ludwig von Mises от 17 декември 1926 г. пред Главния съюз на индустрията на Австрия. Mises твърди, че Европа не бива да очаква от Съединените щати нито политическото, нито икономико-политическото решение на своите следвоенни проблеми. Той проследява превръщането на САЩ от вносител на капитал в най-големия световен кредитор след световната война и го подкрепя с данни от американския платежен и търговски баланс за 1925 и 1926 г. Вътрешното противоречие той вижда във високия защитен митнически тариф: като страна-кредитор САЩ биха могли да получат лихвите от своите длъжници само чрез внос на стоки, докато митническата политика именно този внос възпира. Mises заключава, че САЩ могат да доставят капитал, но не и политическите и идеологическите основи на възстановяването; те трябва да изхождат от самата Европа.
ОригиналНемски
Die Vereinigten Staaten von Europa
ОригиналНемски
Ludwig von Mises обсъжда съчинението на John Maynard Keynes „Das Ende des Laissez-Faire“ (Краят на laissez-faire), изнесено през 1926 г. като лекция в Berlin. Keynes критикува либерализма и капитализма, отхвърля свободната частна собственост върху средствата за производство, но същевременно отхвърля и социализма и препоръчва като среден път една регулирана чрез обществен контрол частна собственост, упражнявана от полуавтономни органи в рамките на държавата. Mises смята това предложение не за нещо ново, а за отдавна обичайната програма на официалната наука. Главното му възражение е насочено срещу заглавието: Keynes говори само за „laissez faire“, но премълчава „laissez passer“, тоест свободното движение на хора и блага. Именно защото светът от десетилетия вече не се управлява по тази максима, Mises вижда войната, масовата мизерия и диктатурата като последици от господстващия антилиберализъм, а не на либерализма.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises обсъжда издадените от Robert Michels и Ernst Ackermann „Neue Briefe über Grundrente, Rentenprinzip und soziale Frage an Schumacher“ (Нови писма за поземлената рента, рентния принцип и социалния въпрос до Schumacher) на Carl Rodbertus-Jagetzow (Karlsruhe 1926, издателство G. Braun), първи том на „Bibliothek der Soziologie und Politik“ (Библиотека по социология и политика). Събраните от Theophil Kozak писма разглеждат според Mises земеделското кредитно дело, рентния принцип, както и социалния въпрос и други политически и политикоикономически теми; запазени са само писмата на Rodbertus, не и тези на Schumacher. Mises изтъква около 150-страничното приложение с отчасти непечатани документи и особено увода на Michels („Rodbertus und sein Kreis“ – Rodbertus и неговият кръг), който замества по-старото произведение на Dietzel за Rodbertus. Той оценява изданието като интересен принос както към ученията на Rodbertus, така и към германската история след основаването на империята.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises рецензира първата, англо-немска част на „Volkswirtschaftliches Wörterbuch“ (Политикоикономически речник, 1926) на Hereward T. Price. Той приветства начинанието като отговор на по-отдавна усещана потребност, но остро критикува изпълнението. Упрекват се както пропуски (например Behaviorism, Institutionalism, Birmingham Currency School), така и излишни всекидневни понятия и преди всичко неточни или погрешни обяснения на специализирани изрази. С примери като hoard, acquisitive society, Banking Principle, residual claimant и invisible imports Mises показва как статиите е трябвало да бъдат формулирани по-точно, и насочва към съответната литература и към собствения си превод в „Die Gemeinwirtschaft“ (Общественото стопанство). Въпреки възраженията той смята книгата вече и в наличния си вид за полезно помощно средство и очаква подобрения в бъдещите издания.
ОригиналНемски
1928
Bemerkungen zum Grundproblem der subjektivistischen Wertlehre
ОригиналНемски
В този кратък програмен текст Ludwig von Mises вписва теорията на парите в развитието на теоретичната политическа икономия. Той разделя нейната история на класически, обективистки период (Hume, Smith, Ricardo, Malthus, Say) и действащата от около 1870 г. субективистка насока (Gossen, Menger, Walras, Jevons). Централната му теза: субективистката школа дълго не е прилагала учението си за стойността към парите, но е наваксала това в двете десетилетия преди написването, като отвъд самата количествена теория е обяснила образуването на първоначалната стойност на парите с принципа на пределната полезност. Към това той свързва банковата теория в приемствеността на Wicksell и теорията на стопанския цикъл. Mises подчертава приемствеността с класическото учение, сочи към своята «Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel» (Теория на парите и платежните средства) и към значението на познанието, че икономическа калкулация е възможна само като парична сметка.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises обсъжда съчинението на Eduard Heimann „Die sittliche Idee des Klassenkampfes und die Entartung des Kapitalismus“ (Нравствената идея на класовата борба и израждането на капитализма) (издателство J. H. W. Dietz Nachf., поредица „Schriften zur Zeit“, 1926). Mises разграничава две части на книгата: в първата Heimann обосновава от марксистка и религиозно оцветена гледна точка класовата борба като нравствена ценност, което Mises критикува като утилитарно и трудно съвместимо с Евангелието доказателство. Втората част, която отхвърля капитализма заради инфлацията, митата и картелите, Mises приема сериозно като икономически релевантна. Той възразява срещу вменяването на вина от страна на Heimann на предприемачите и тълкува оплакваните недостатъци вместо това като необходими последици от една интервенционистка политика, носена от всички слоеве. С това рецензията разполага диагнозата на Heimann в рамките на катедрено-социалистическата и протекционистката традиция, която Mises отхвърля.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises описва през 1928 г. състоянието на валутата и държавните финанси на Република Австрия. Изходна точка е започнатото през 1922 г. от федералния канцлер Seipel оздравяване: отказ от печатницата за банкноти, балансиране на държавния бюджет и определяне на златната стойност на кроната, противопоставени на инфлационната политика от следвоенните години при Renner. Mises описва успешната стабилизация, въвеждането на шилинга и грошена през 1924 г. и обвързаната с банковия закон емисионна политика на Австрийската национална банка. Въз основа на федералния бюджет за 1928 г. той анализира данъчните постъпления, монополите и дефицитните публични предприятия, преди всичко федералните железници, пощата и горите. Най-голяма нужда от реформа той вижда при скъпите областни и общински администрации и при комуналсоциалистическата политика на Виена. Неговото заключение: стабилизацията е сполучлива, бъдещата задача е производствено-политическа, преди всичко намаляването на преките данъци.
ОригиналНемски
1929
В тази вестникарска статия от 1929 г. Ludwig Mises дава кратък преглед на делото на основаната от Carl Menger Австрийска школа на политическата икономия, написана за откриването на паметника на Menger във Виенския университет. Mises очертава пътя от класиците (Hume, Smith, Ricardo) през Methodenstreit срещу немската историческа школа до решението на Menger на антиномията на стойността чрез учението за пределната полезност. Той пояснява субективната теория на стойността, отнасянето на цените на благата от по-висок разред към оценката на потребителя и назовава съратници и последователи: Böhm-Bawerk, Wieser, Jevons, Walras, Gossen, Clark. Заключителната част тълкува опита от кризите и инфлацията през военните и следвоенните години като потвърждение на пренебрегнатата от историческата школа теория и вижда делото на Menger превърнато в основа на съвременната политическа икономия.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises обсъжда първия том на „Handbuch des Genossenschaftswesens“ (Наръчник на кооперативното дело, 1928) на Ernst Grünfeld, посветен на политикоикономическите и социологическите въпроси. Mises отбелязва, че някога високо поставените стопанско-политически очаквания към потребителските, производителските и земеделските кооперации, че ще преодолеят капитализма, не са се сбъднали, но че кооперацията като форма на предприятие е придобила трайно поле на дейност. В центъра на неговото обсъждане стои социологическият раздел (страници 42 до 49): Mises упреква Grünfeld, че пропуска ролята на кооперациите в служба на политически, религиозни, културни и национални идеи, въпреки че именно тази извънстопанска функция прави кооперативното дело единно явление. Като цяло той признава труда като отлично постижение.
ОригиналНемски
Soziologie und Geschichte
ОригиналНемски
Verstaatlichung des Kredits?
ОригиналНемски
1930-те
1930
Begreifen und Verstehen
ОригиналНемски
Mises представя интервенционизма като трета стопанска система между капитализма и социализма и изтъква, че като самостоятелна, трайна система той не може да съществува. Неговото средство е изолираната властова намеса: единична заповед, която налага употребата на средствата за производство против пазарното положение, без да направлява цялото производство по социалистически начин. На примера на законоустановената максимална цена Mises показва как подобна намеса пропуска собствената си цел: цената под пазарната кара стоката да изчезне от пазара и принуждава властта към все нови и нови намеси, от принудителна продажба през купонна система до определянето на всички цени и надници. Оттук за него следва алтернативата: или капитализъм, или социализъм, средно положение няма. Заключението обосновава защо либерализмът отхвърля тези намеси не от вражда към държавата, а от прозрение за тяхната противоцелесъобразност.
ОригиналНемски
The Suitability of Methods of Ascertaining Changes in Purchasing Power for the Guidance of International Currency and Banking Policy
ОригиналАнглийски
1931
Das festangelegte Kapital
ОригиналНемски
През 1931 г. Ludwig von Mises анализира банковополитическите поуки от тогавашната банкова криза и посочва тясното преплитане на германските и австрийските банки с индустрията като централна слабост. За разлика от английските и американските банки, които като чисти банкери давали назаем чужди средства, германските банки се били превърнали в индустриални концерни, с което отпаднала критичната проверка на кредитоспособността като регулатор на паричния пазар. Mises изисква като най-неотложна реформа разделянето на връзката банка-концерн, по-силна диференциация на лихвените проценти според срочността, дългосрочното влагане на спестовни влогове за намаляване на опасността от наплив, както и повече прозрачност в банковите отчети. Потайността на банките се била оказала особено вредна; публичният контрол е незаменим за сигурността на една институция. Текстът се чете като икономико-политически коментар върху острата криза на три големи банки, фалирали във Виена и Берлин.
ОригиналНемски
В тази вестникарска статия от 1931 г. Ludwig Mises защитава златния стандарт срещу неговите противници. Централната му теза: златният стандарт изважда покупателната способност на паричната единица от обсега на променливите парично-политически възгледи и осигурява стабилни валутни и девизни курсове. Mises последователно разглежда възраженията на противниците на златния стандарт: упрека за прекалено силно покачване на цените (Irving Fisher), желанието за инфлация, твърдяното оскъпяване на лихвения процент и аргумента за неблагоприятния платежен баланс. Той свежда всяко възражение до опита лихвеният процент да бъде изкуствено понижен чрез разширяване на кредита, което през привиден подем неизбежно завършва в криза и валутен срив. Концентрацията на златото в САЩ и Франция той тълкува като последица от тази политика на други държави. Заключението му: политиката има избор само между златен стандарт и инфлация; дори най-бедната страна може и трябва да се придържа към златото, защото едва то прави възможно привличането на чуждестранен капитал.
ОригиналНемски
Mises се аргументира срещу тълкуването, че тежката икономическа криза доказва провала на капитализма. Не капиталистическата система е претърпяла провал, а антикапиталистическата политика от интервенционизъм, етатизъм и социализъм. Пазара той разбира като регулатор на производството: чрез цените на стоките, заплатите и лихвите той привежда в съответствие предлагане и търсене. Държавните намеси като мита, картели, синдикално завишени заплати и помощи за безработни осуетяват тази функция и пораждат трайна безработица, непродаваемост и проедане на капитала. Текстът преосмисля понятия като непродаваемост и безработица като ценови явления. Като доказателство за настъплението на тази политика Mises сочи Sidney Webb и катедрените социалисти. Заключението му: само повече труд и ново образуване на капитал, тоест отказът от господстващата от десетилетия антикапиталистическа политика, извеждат от кризата.
ОригиналНемски
Die psychologischen Wurzeln des Widerstandes gegen die nationalökonomische Theorie
ОригиналНемски
Die Ursachen der Wirtschaftskrise
ОригиналНемски
Vom Weg der subjektivistischen Wertlehre
ОригиналНемски
1932
В този кратък текст Ludwig Mises рецензира бойното съчинение срещу британските защитни мита, възникнало през 1931/32 г. под ръководството на Sir William Beveridge в London School of Economics и излязло в немско издание под заглавието «Zölle, Lehrbuch des internationalen Handels» (Мита, учебник по международна търговия). Повод е отдалечаването на Великобритания от либералната стопанска политика и преходът към протекционизъм. Mises представя как авторите проверяват и опровергават всички аргументи на привържениците на защитните мита, стигайки чак до причините за световната икономическа криза. В центъра стои тезата, че всяка намеса в пазарния и ценовия механизъм нарушава стопанския ред, който почива на частната собственост върху средствата за производство, защото само изменения на цените съгласуват предлагане и търсене. Вкочанеността на паричните заплати и лихвените проценти, според Mises, е възпрепятствала приспособяването и завършва през протекционизъм и инфлация накрая в призива за планово стопанство.
ОригиналНемски
Der Streit um die Wertlehre
ОригиналНемски
Статията се обявява срещу разпространената след световната икономическа криза теза, че капитализмът се е провалил и че преходът към социализма е неизбежен. Mises ѝ противопоставя, че не капитализмът, а интервенционизмът и държавният и общинският социализъм са се провалили: кризата е предвидимата последица от една десетилетия наред антикапиталистическа и антилиберална политика. Аргументацията е в три раздела, изхождайки от откриването на пазарните закони от обществената наука (Hume, Adam Smith) през действието на държавните намеси до положението на предприемача в интервенционистката държава, в която «връзките» с политиката стават по-важни от изгодното производство. Mises разграничава либералното учение от марксизма и интервенционизма и заключава, че смущението на функционирането на пазара чрез намеси в цени, заплати и лихви води неизбежно до криза.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises твърди, че парите не са особен случай извън общото учение за стойността и цената, а напълно се вписват в него. Изходна точка е предложеното от Knies триделение на икономическите блага на средства за производство, блага за наслада и средства за размяна. Текстът се противопоставя на схващането, че стойността на парите е „имагинерна“ или просто условна, и проследява субективистичното учение за стойността назад чак до John Law. В пет раздела Mises разглежда създаващата стойност парична служба, отношението между паричен запас и паричен потребен размер заедно с критика на понятието скорост на обращение, промените в стойността на парите и количествената теория, паричния суроgат (паричен сертификат срещу фидуциарни платежни средства), както и паричната сметка и привидния проблем на „стабилността на стойността“. Навсякъде той противопоставя индивидуалистичното разглеждане на пазара на критикуваното от него съвкупно стопанско уравнение на обращението.
ОригиналНемски
Rezension: Die Letzten Jahrzehnte einer Grossmacht: Menschen, Völker und Probleme des Habsburger-Reichs von Rudolf Sieghart
ОригиналНемски
The Great German Inflation
ОригиналАнглийски
1933
Ludwig von Mises изследва дали теоретичното вникване в причините за стопанския цикъл занапред ще доведе до по-малки колебания, и отрича това с икономико-политически, а не теоретичен довод. Изходна точка е определяната от него като господстваща теория за кредита от обращение, според която предизвикващото подема разширяване на кредита винаги се движи от желанието за евтини пари. Mises твърди, че едно само обявено като срочно разширяване на кредита непременно остава без последици, защото предприемачите се захващат с нови сделки само при трайно очаквани ниски лихви. Той извежда продължителността на сегашната криза от вкоравените заплати и поддръжките на цените и предупреждава да не се подценяват поуките на по-старата currency school. Като нерешен проблем посочва въздействията на спадащите цени и въпроса дали напредъкът и образуването на капитал са възможни единствено по инфлационен път.
ОригиналНемски
Planwirtschaft und Sozialismus
ОригиналНемски
Senior’s Lectures on Monetary Problems
ОригиналАнглийски
1934
Трудът е написаният от Ludwig von Mises предговор към английското издание на неговата „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (Теория на парите и кредита). Mises тълкува паричната и банковата политика от началото на 1930-те години като продължение на същите основни проблеми, които вече бяха определили завръщането на Великобритания към стария златен паритет на лирата и американския prosperity от годините 1926 до 1929. Той твърди, че икономическата криза не бива да се приписва на златната валута, а на предшестващото разширяване на кредита, както и на политическия опит заплатите и цените да бъдат стабилизирани чрез намаляване на златното съдържание на паричната единица. Срещу идеята за основана на индекс манипулация на покупателната способност той възразява, че всеки метод на изчисление облагодетелства определени интереси и така определянето на стойността на парите става играчка на политиката. Валутният контрол и едностранно наложените забрани за плащане почти бяха довели международния кредитен обмен до пълно спиране.
ОригиналНемски
Mises очертава възникването и обхвата на австрийската школа на политическата икономия и я поставя в контекста на стопанско-политическите отношения между Австрия и Унгария. Изходна точка е класическата политическа икономия на Hume, Smith и Ricardo, която не успява да разреши проблема за образуването на цените, защото ѝ се противопоставя парадоксът на стойността между полезните и скъпите блага. Carl Menger преодолява тази антиномия с пределната полезност: оценява се не родът на благата, а конкретното частично количество според последно задоволеното потребностно подбуждане. От субективните оценки на потребителите теорията на импутацията извежда цените на средствата за производство, надниците, лихвата и предприемаческата печалба. Mises проследява въздействието на учението чрез Böhm-Bawerk, Wieser, както и чрез Jevons, Walras и Clark. Поводът му е практически: мъжете, които водят стопанско-политическите преговори на Австрия и Унгария, са произлезли от школата на Menger, така че двете страни стъпват на едни и същи теоретични основи.
ОригиналНемски
1935
Der Kultus des lrrationalen [veröffentlicht in ungarischer Übersetzung: Ami értelemmel fel nem fogható]
Der Weg der österreichischen Finanzpolitik
ОригиналНемски
Economic Calculation in the Socialist Commonwealth
ОригиналАнглийски
Freizügigkeit als internationales Problem
ОригиналНемски
Neue Ausgabe der Werke Carl Mengers
ОригиналНемски
Review: The Gold Standard and its Future (3rd ed., 1934) von T.E. Gregory
ОригиналАнглийски
1936
Ein neuer Band der Gesammelten Werke Carl Mengers
ОригиналНемски
La Theorie dite Autrichienne du Cycle Economique
ОригиналФренски
Ludwig von Mises рецензира заключителния четвърти том на цялостното издание на съчиненията на Carl Menger, осъществено от London School of Economics и редактирано от F. A. von Hayek, който обединява трудовете му по теория на парите и валутна политика. Споменати са обобщаващата теория на парите на Menger от 1909 г. за Handwörterbuch der Staatswissenschaften (Кратък речник на държавните науки), статиите му за австрийското валутно регулиране и изказванията му във валутната анкета от 1892 г., допълнени с указател на съчиненията на Menger. Mises подчертава, че нищо в надхвърлящия 300 страници том не е остаряло по същество, и привежда като актуален пример дебата за валутното регулиране от 1892 г., в който Menger се числи към групата на привържениците на стабилизирането на тогавашната стойност на гулдена. Заключението е по-дълъг цитат от аргументите на Menger срещу обезценяване, в който той отхвърля «дребния гулден» като експлоатация на дребния човек и изисква справедлив гулден, който не облагодетелства нито кредитор, нито длъжник.
ОригиналНемски
Memorandum on Exchange Stabilization and the Problem of Internal Planning
ОригиналАнглийски
Memorandum on New Technical Arguments for Postponing Stabilization
ОригиналАнглийски
В това есе Ludwig von Mises твърди, че икономическият и политическият либерализъм произлизат от един корен и могат да съществуват само заедно. Основаната на частна собственост пазарна икономика той тълкува като демократичен ред: собствеността е резултат от ежедневно подновяван плебисцит на потребителите, в който всеки грош представлява бюлетина. На това в държавното устройство съответства политическата демокрация. Парадоксът на съвремието се състои в това, че създадената от либерализма демокрация се е обявила срещу стопанската свобода и с интервенционизъм, етатизъм и социализъм подкопава едновременно политическата демокрация и гражданските свободи, насочвайки се към диктатура. Във втората част Mises разглежда книгата на William E. Rappard L'individu et l'état dans l'évolution constitutionnelle de la Suisse, която проследява това развитие на примера на Швейцария от 1848 и 1874 г. до съвременната криза на етатизма.
ОригиналНемски
1937
Autarkie – der Weg ins Elend: Internationale Arbeitsteilung ist Grundlage der europäischen Kultur
ОригиналНемски
Der Völkerbund und das Rohstoffproblem
ОригиналНемски
Introduction: The Twilight of American Capitalism: An Economic Interpretation of the New Deal, A. S. J. Baster
ОригиналАнглийски
The Logical Character of the Science of Human Conduct
ОригиналАнглийски
1938
Économie Dirigée et Démocratie
ОригиналФренски
Les Équations de l’économie mathématique et le problème du calcul économique en régime socialiste
ОригиналФренски
Or et Inflation
ОригиналФренски
Remarks at Le Colloque [Conference] Walter Lippmann
ОригиналФренски
Rezension: Die Wehrwirtschaft des totalen Krieges, Stefan Th. Possony. Paneuropa: R.N. Coudenhove-Kalergi. 14:3
ОригиналНемски
The Disintegration of the International Division of Labour
ОригиналАнглийски
The Non-Neutrality of Money
ОригиналАнглийски
1939
Les Hypothèses de travail dans la science économique
ОригиналФренски
1940-те
1940
L’Autarcie et la guerre
ОригиналФренски
My Contributions to Economic Theory
ОригиналАнглийски
1941
American Credits for Europe?
ОригиналАнглийски
Grandfather Willeke [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Productive Capitalism vs. Distributive Socialism: America’s Advantages in Postwar Reconstruction
ОригиналАнглийски
Review: The Structure of the Nazi Economy, Maxine Y. Sweezy
ОригиналАнглийски
1942
Comenius [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Economic Nationalism and Peaceful Economic Cooperation
ОригиналАнглийски
Germany’s Transport Problem [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Hitler’s Achilles Heel [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Hitler’s Counterfeit Reich: Behind the Scenes of Nazi Economy
ОригиналАнглийски
Ideas sobre la Política Económica de la Postguerra
ОригиналИспански
Inflation and You
ОригиналАнглийски
Reich Gets Big Shock: New Securities Ordinance Viewed as Blow at System
ОригиналАнглийски
Social Science and Natural Science
ОригиналАнглийски
The Nazis Under Blockade [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
1943
A New World Currency? [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Another Risorgimento! [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Autarky and Its Consequences
ОригиналАнглийски
British Post-War Problems [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Elastic Expectations and the Austrian Theory of the Trade Cycle
ОригиналАнглийски
Industrial Empires [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Inflation and Money Supply [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
Review: The Tragedy of European Labor, Adolf Sturmthal
ОригиналАнглийски
Review: Victory Is Not Enough! The Strategy for a Lasting Peace, Egon Ranshofen-Wertheimer
ОригиналАнглийски
Socialism versus European Democracy
ОригиналАнглийски
Super-National Organization Held No Way to Peace: Radical Change in Political Mentalities and Social and Economic Ideologies Viewed as Necessary in Order to Eradicate Economic Nationalism
ОригиналАнглийски
The German Supply Problem [unsigned editorial]
ОригиналАнглийски
1944
Big Business and the Common Man: High Living Standards in U.S. Came from Big Mass Production Enterprise
ОригиналАнглийски
Review: Nassau W. Senior: The Prophet of Modern Capitalism, S. Leon Levy
ОригиналАнглийски
The Economic Causes of War
ОригиналАнглийски
The Treatment of ‚Irrationality‘ in the Social Sciences
ОригиналАнглийски
1945
European Experiences with Price Control
ОригиналАнглийски
Planning for Freedom
ОригиналАнглийски
Review: A Challenge to Peacemakers: Conflicting National Aspirations in Central and Eastern Europe, Joseph S. Roucek, editor
ОригиналАнглийски
The Clash of Group Interests
ОригиналАнглийски
1946
Business Under German Inflation
ОригиналАнглийски
The Trade Cycle and Credit Expansion
ОригиналАнглийски
1947
Economics as a Bridge for Interhuman Understanding
ОригиналАнглийски
Le Capitalisme a-t-il fait faillite?
ОригиналФренски
We Must Control Credit
ОригиналАнглийски
1948
Should We Return to a Gold Standard
ОригиналАнглийски
Stones into Bread, the Keynesian Miracle
ОригиналАнглийски
The Objectives of Economic Education
ОригиналАнглийски
1949
Laissez Faire or Dictatorship
ОригиналАнглийски
The Why of Human Action
ОригиналАнглийски
1950-те
1950
A Reading List for the Alert Citizen
ОригиналАнглийски
Benjamin M. Anderson Challenges the Philosophy of the Pseudo-Progressives
ОригиналАнглийски
Economic Aspects of the Pension Problem
ОригиналАнглийски
Lord Keynes and Say’s Law
ОригиналАнглийски
Middle-of-the-Road Policy Leads to Socialism
ОригиналАнглийски
The Alleged Injustice of Capitalism
ОригиналАнглийски
The Economics of War
ОригиналАнглийски
The Idea of Liberty is Western
ОригиналАнглийски
1951
Inflation [misprinted Injection in some editions] Must End in a Slump
ОригиналАнглийски
Inflation: An Unworkable Fiscal Policy!
ОригиналАнглийски
Inflation: How Government Generates It and Then Endeavors to Shift Responsibility
ОригиналАнглийски
The Political Chances of Genuine Liberalism
ОригиналАнглийски
The Symptomatic Keynes
ОригиналАнглийски
The Trade Cycle
ОригиналАнглийски
Trends Can Change
ОригиналАнглийски
True German History. Review: Bismarck and the German Empire, Erich Eyck
ОригиналАнглийски
1952
Capital Supply and American Prosperity
ОригиналАнглийски
India’s Economic Problem
ОригиналАнглийски
On the Confiscation of Rent and Man’s Power to Reason
ОригиналАнглийски
Our Leftist Economic Teaching
ОригиналАнглийски
The Individual in Society
ОригиналАнглийски
1953
Agony of the Welfare State
ОригиналАнглийски
Bemerkungen über die mathematische Behandlung nationalökonomischer Probleme
ОригиналНемски
Economics Too Exciting
ОригиналАнглийски
Free Port of the World
ОригиналАнглийски
Freedom is Slavery
ОригиналАнглийски
Gold versus Paper
ОригиналАнглийски
Why Read Adam Smith Today?
ОригиналАнглийски
1954
Letter to Mr. Rene A. Wormser, General Counsel for the Special Committee to Investigate Tax-Exempt Foundations
ОригиналАнглийски
Myrdal’s Economics
ОригиналАнглийски
Preface to The Theory of Collective Bargaining, W. H. Hutt
ОригиналАнглийски
1955
Текстът е писмо на Ludwig von Mises от 1955 г. относно проблема с картелите и монопола. Mises се съгласява с препечатването на своите изложения от книгата за либерализма от 1927 г., но за пълното разглеждане препраща към своето произведение Human Action. Неговата централна теза: без държавни намеси не би имало забележим проблем с монопола, тъй като политиката риторично се бори с картелите, но същевременно тепърва създава техните предпоставки чрез защитни мита, валутни ограничения и международни споразумения. Като доказателство той посочва американската антитръстова практика срещу big business и едно разследване срещу хранителна верига. Той изисква искрените противници на монопола най-напред да премахнат всички мерки на принудителното стопанство.
Explodes Unification Fallacy (Review: How Can Europe Survive?, Hans F. Sennholz)
ОригиналАнглийски
Government vs. Liberty (Review: The Economic Munich, Philip Cortney)
ОригиналАнглийски
Inequality of Wealth and Incomes
ОригиналАнглийски
The Green-Eyed Monster (Review: The Secret of American Prosperity, William E. Rappard)
ОригиналАнглийски
1956
Facts about the Industrial Revolution
ОригиналАнглийски
Falsche Propheten
ОригиналАнглийски
Freedom and Govemment
ОригиналАнглийски
Luxuries into Necessities
ОригиналАнглийски
The Plight of Business Forecasting
ОригиналАнглийски
1957
Der Sparer als Wähler
ОригиналАнглийски
Die Rolle der Vorstellung vom Volkseinkommen in der Weltpolitik
ОригиналНемски
Програмно есе на Ludwig von Mises за интервенционизма като икономико-политическа програма между капитализма и социализма. Mises оспорва, че интервенционизмът представлява трайно трето решение: държавните намеси в цените, заплатите, лихвата и кредита пораждали последващи проблеми, които налагали по-нататъшни намеси, докато накрая се стигне до пълен социализъм. Аргументацията протича покрай пазарната икономика като суверенитет на потребителя, паричната теория на стопанския цикъл (разширяването на кредита неизбежно води до криза) и ролята на частната собственост за икономическия и културния разцвет на Запада. Mises се опира на добавката на Engels към Комунистическия манифест, според която интервенционистките мерки правят необходими по-нататъшни намеси в стария обществен ред, и разграничава класическия либерализъм от американската словоупотреба. Заключението образува поредица от цитати-мото за държавата и закона.
ОригиналНемски
Full Employment and Monetary Policy
ОригиналАнглийски
Het Staatsingrijpen Interventionisme en zijn Gevolgen
The Saver as a Voter
ОригиналАнглийски
Vollbeschäftigung und Währungspolitik
ОригиналНемски
1958
Economic Freedom in the Present Day World
ОригиналАнглийски
Liberty and Property
ОригиналАнглийски
Prólogo. Libertad y Abundancia, Gustavo R. Velasco
ОригиналИспански
Wages, Unemployment and Inflation
ОригиналАнглийски
1959
Mises реконструира причините в историята на идеите за немската хиперинфлация от 1923 г. Тезата му: катастрофата не е била последица от злощастни обстоятелства, а практическото приложение на парично-политически учения, каквито Lexis, Knapp и Bendixen са формулирали в Кайзеровата империя. Ядрото е автобиографичен поглед назад към споровете му с представители на Историческата школа и на Съюза за социална политика (Verein für Sozialpolitik) в предвоенните години. Mises възпроизвежда техните възражения срещу теорията на лихвата на Böhm-Bawerk и срещу собственото му учение за парите: отхвърлянето на количествената теория, недоверието към златния стандарт, идеала за финансова готовност за война. Той описва как тези позиции отхвърляха като смешно всяко монетарно обяснение на обезценяването на марката. Отправна рамка дават споменатите в текста противници Schmoller, Wagner и Brentano, както и борбата на Max Weber за ценностната неутралност на политическата икономия.
ОригиналНемски
Capital and Interest: Eugen von Böhm-Bawerk and the Discriminating Reader
ОригиналАнглийски
Ludwig von Mises определя икономическия либерализъм като пазарна икономика, основана на частна собственост върху средствата за производство, в която купуващите потребители решават за количеството и качеството на стоките. Текстът обосновава либерализма от политическата икономия: разделението на труда разтваря биологичната борба на всеки срещу всеки в обществено състезание и създава хармония на правилно разбраните интереси. В шест раздела Mises разглежда отношението между либерализма и науката, възхода и упадъка на либералното движение от Англия и Шотландия насам, въпроса за особените интереси, първенството на потреблението заедно с критика на държавното определяне на цените, свободната търговия и провалените опити за обновление. Срещу социализма и интервенционизма той изтъква, че техните намеси са противоцелесъобразни и стъпка по стъпка водят към пълната планова икономика. Истинския неолиберализъм той свързва с икономисти като Cannan, Einaudi, Hayek и Röpke.
ОригиналНемски
Енциклопедийната статия «Markt» (Пазар) на Ludwig von Mises определя пазара като процеса, чрез който в разделеното чрез труд стопанство производството се насочва към най-неотложните потребности на потребителите. Водеща теза е суверенитетът на потребителя: печалбата и загубата насочват разпореждането със средствата за производство в ръцете на онези, които ги използват най-целесъобразно в служба на потребителите. В шест раздела Mises разглежда пазарния процес, монопола и конкуренцията, спекулацията като основна черта на всяко стопанисване, единството на всички частични пазари (фондовата борса, пазара на труда), печалбата и загубата като явление на приспособяване спрямо стационарното равновесие, както и неравенството на доходите и имуществата като резултат от поведението на потребителя. Той се разграничава от интервенционистки и социалистически позиции и се разправя с политиката на пълна заетост на Keynes и с исканията на «Комунистическия манифест». Заключението е библиография.
Six lectures presented in Argentina [Economic Policy: Thoughts for Today and Tomorrow]
ОригиналАнглийски
The Plight of the Underdeveloped Nations
ОригиналАнглийски
The Soviet System’s Economic Failure
ОригиналАнглийски
Undeveloped Countries
ОригиналАнглийски
1960-те
1960
Foreword. The Economic Point of View, Israel Kirzner
ОригиналАнглийски
Liberty and Its Antithesis
ОригиналАнглийски
Socialism, Inflation and the Thrifty Householder
ОригиналАнглийски
The Economic Foundations of Freedom
ОригиналАнглийски
1961
Epistemological Relativism in the Sciences of Human Action
ОригиналАнглийски
Foreign Spokesmen for Freedom
ОригиналАнглийски
Foreword. A Socialist Empire: The Incas of Peru, Louis Baudin
ОригиналАнглийски
В това есе Ludwig von Mises се аргументира срещу учението за вроденото равенство на всички хора и го разграничава ясно от принципа на естественото право за равенство пред закона. Хората са надарени различно от раждането си; решаващо е как едно общество се отнася към това неравенство. В пазарната икономика, гласи централната теза, по-способните могат да използват превъзходството си само като служат на потребителите, докато предкапиталистическите и социалистическите порядки подчиняват масите на малцина. Mises се обявява срещу презрението към обикновения човек в критиката на рекламата и потреблението, срещу нивелирането на образованието и срещу мистицизма на мнозинственото управление. Подкрепяйки се с Marx, Trotzki и David Hume, той защитава представителното управление не като израз на естествено равенство, а като мирно средство за смяна на властта. Прехода настрана от социализма той определя като задача на подрастващото поколение.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises се аргументира, че икономическият напредък следва единствено от по-богата капиталова обезпеченост на глава от населението, и критикува по-новото «учение за растежа». То заема от биологията понятието за растеж и представя икономическото подобрение като тайнствен, изваден от човешкото въздействие процес. Mises чете учението за растежа като нова фаза в борбата срещу спестяването и образуването на капитал, в традицията на Tugan-Baranowski, Lederer, Foster и Catchings, както и Keynes, и като средство неуспехът на съветската стопанска политика да бъде прикрит чрез съмнителни темпове на растеж. Той сочи увеличаването на населението, измерените в пари национални продукти и ролята на чуждестранното капиталовложение в разпространението на западната цивилизация. Есето завършва с тезата, че само напредващото увеличаване на наличните капиталови блага позволява да се постигнат целите на стопанската политика.
ОригиналНемски
Niet hinken op twee gedachten
On Equality and Inequality: The Low Estate of the Common Man in the Philosophy of the Left
ОригиналАнглийски
Small and Big Business
ОригиналАнглийски
The Elite Under Capitalism
ОригиналАнглийски
The Marxian Class Conflict Doctrine
ОригиналАнглийски
The Marxian Theory of Wage Rates
ОригиналАнглийски
Unemployment and the Height of Wage Rates
ОригиналАнглийски
1962
A Dangerous Recommendation for High School Economics
ОригиналАнглийски
A New Treatise on Economics (Review: Man, Economy and State, Murray N. Rothbard)
ОригиналАнглийски
Freedom Has Made a Comeback: Breaking the Spell of Conformity
ОригиналАнглийски
Tribute to F.A. von Hayek
ОригиналАнглийски
Un episodio significativo
ОригиналИталиански
Wage Earners and Employers
ОригиналАнглийски
1963
Ludwig von Mises прави портрет на австрийския индустриалец, земеделец и аграрен политик Siegfried von Strakosch (1867–1933), съсобственик на захарната фабрика в Hohenau. Биографичното есе свързва жизнения път на Strakosch, от навлизането му в текстилната промишленост през естественонаучните му следвания във Виена до икономико-политическото му влияние, с изложение на неговото аграрно-политическо мислене. В центъра стои позицията на Strakosch относно аграрното защитно мито: той го тълкуваше не като трайна институция, а като преходно и възпитателно мито, и виждаше във всяка по-нататъшна защитна мярка в полза на земеделието стъпка към социализма. Mises представя книгите на Strakosch, сред които Amerikanische Landwirtschaft (Американското земеделие), Das Agrarproblem im Neuen Europa (Аграрният проблем в Нова Европа) и Der Selbstmord eines Volkes (Самоубийството на един народ, 1922), и го изобразява като представител на виенската едра буржоазия от епохата на Franz Joseph. Една заключителна библиографска бележка препраща към частното издание на вдовицата Wally von Strakosch.
ОригиналНемски
The Economic Role of Saving and Capital Goods
ОригиналАнглийски
1964
A National Policy for Peace
ОригиналАнглийски
A New Primer on Economics [Review of Essentials of Economics: A Brief Survey of Principles and Policies, Faustino Ballvé]
ОригиналАнглийски
Ludwig von Mises твърди, че частната собственост върху средствата за производство в пазарната икономика не произтича от насилие и присвояване, а от служенето на потребителя. Той противопоставя господарския стопански ред, в който едрите земевладелци не са зависели от никакъв пазар, на пазарната икономика, в която потребителите в един постоянен плебисцит решават кой да разполага със средствата за производство. Така собствеността се явява като обществена функция, която трябва ежедневно да се придобива наново. От това Mises извежда корените на модерните права на свобода и граждански права: без пазарна икономика законовите гаранции за свобода на печата или на събранията биха били безполезни. В последния раздел той се обръща срещу тезата, че рекламата прави потребителя беззащитен, и при това се позовава на „The Hidden Persuaders“ на Vance Packard. Текстът обявява следваща статия за монополите.
ОригиналНемски
Deception of Government Intervention
ОригиналАнглийски
Professor Hutt on Keynesianism
ОригиналАнглийски
Wage Interference by Government
ОригиналАнглийски
Ludwig von Mises изтъква, че бъдещето на долара е неразривно свързано с бъдещето на демократично-републиканската държавна форма. Тезата му: социалната държава не може да се финансира само от данъци и затова е зависима от непрекъсната инфлация. На примера на американската избирателна система Mises показва как кандидатите обещават на избирателите облаги без видими разходи (something for nothing) и бюджетният дефицит се превръща в трайно състояние. Той подкрепя анализа на паричната политика с цитати от Keynes, Beardsley Ruml и A. B. Lerner и тълкува инфлацията като съзнателна измама, която само една обращаема златна монетна валута (златна валута от типа на Bamberger) би разкрила бързо чрез закона на Грешам. Текстът заема ясна позиция срещу финансирането чрез дефицит и срещу представящата се за либерална и прогресивна политика на принудителното стопанство и заключава, че демокрацията и парламентаризмът не могат да съществуват трайно без златна валута.
ОригиналНемски
1965
Ludwig von Mises твърди, че в свободното пазарно стопанство потребителят е суверенен: конкуренцията принуждава всяко производство да заеме мястото, на което то задоволява най-неотложните желания на потребителите. Монополната цена е единственото изключение от това правило, но се появява само при определена форма на кривата на търсенето и рядко. Централната теза на студията е, че не свободният пазар, а правителствата правят възможно образуването на монополни цени: чрез вносни мита, картелна защита, патентно и авторско право, подкрепа на селскостопанските цени и споразумения като международното кафе-споразумение. Mises противопоставя това на марксистката приказка за обедняването, която е била заменена от учението за монополистичното изтласкване на конкуренцията, и критикува, че американската антитръстова политика споделя диагнозата на Москва за монопола. Като противодействие той посочва премахването на всяко ограничение на вноса.
ОригиналНемски
Ludwig von Mises твърди, че приписваната на капитализма неудържима склонност към образуване на монополи е погрешно тълкуване. На свободен пазар, незасегнат от държавна намеса, монополна цена, отклоняваща се от конкурентната цена, възниква само в редки изключения (Mises посочва диамантите и живака). В действителност, според неговата теза, едва правителствата създават монополи: чрез мита, които правят възможни националните картели, чрез непосредствено законодателство за монополни цени и чрез междудържавни споразумения за суровини. Като доказателства той посочва американското законодателство за фермите, противоречивата антитръстова политика на САЩ и международното кафе-споразумение, чиято квотна система той тълкува като световен картел, наложен от държавата. Студията завършва със съпоставянето на политическата мажоритарна демокрация и суверенитета на потребителя на пазара.
ОригиналНемски
The Gold Problem
ОригиналАнглийски
1966
Observations on the Russian Refom Movement
ОригиналАнглийски
Some Observations on Current Economic Methods and Policies
ОригиналАнглийски
The Outlook for Saving and Investment
ОригиналАнглийски
The Supremacy of the Market
ОригиналАнглийски
Wilhelm Röpke, RIP
ОригиналАнглийски
1967
EI Práctico
ОригиналИспански
Hundred Years of Marxian Socialism
ОригиналАнглийски
On Some Atavistic Economic Ideas
ОригиналАнглийски
On the International Monetary Problem
ОригиналАнглийски
1968
The Market and the State
ОригиналАнглийски
Wirtschaft und Staat
ОригиналНемски
1969
Capitalism versus Socialism
ОригиналАнглийски
On Current Monetary Problems
ОригиналАнглийски
1970-те
1973
Foreword. Understanding the Dollar Crisis, Percy L. Greaves, Jr.
ОригиналАнглийски
1979
Capitalism
ОригиналАнглийски
Interventionismus
ОригиналНемски
1980-те
1980
Foreign Investment
ОригиналАнглийски
Inflation
ОригиналАнглийски
Interventionism
ОригиналАнглийски
Politics and Ideas
ОригиналАнглийски
„Socialism“ на Ludwig von Mises (английската версия на „Die Gemeinwirtschaft“, 1922/1932) (Социализмът) е обширна икономическа и социологическа критика на социализма. Централният довод на Mises е проблемът на икономическата калкулация: без частна собственост върху средствата за производство няма пазарни цени за тези средства, а без такива цени една социалистическа планова икономика не може рационално да калкулира производството и използването на ресурсите. Изложението тръгва от основите (собственост, насилие и договор, обществения ред), минава през икономиката на една изолирана и на една отворена социалистическа общност и достига до особените форми на социализма и псевдосоциализма. Други части опровергават марксисткото твърдение за историческата неизбежност на социализма, изследват социализма като нравствен постулат и разглеждат „деструкционизма“ на интервенционистката политика. Mises изрично се разграничава от Marx, от катедрените социалисти и от всички разновидности на етатизма. Добавеният по-късно епилог тълкува фашизма, националсоциализма и съветския комунизъм като варианти на една и съща антилиберална основна черта.
ОригиналАнглийски
1981
The Wisdom of Ludwig von Mises
ОригиналАнглийски
APA
Chicago
Немски исторически стил